ЕК представи мащабен план за технологичен суверенитет, който може да отреже Big Tech

Европейският съюз (ЕС) представи мащабен план за разширяване на вътрешните си технологични вериги за доставки, като целта е по-голяма независимост от САЩ и Азия в областта на полупроводниците, изкуствения интелект и изчислителните облаци, съобщава Bloomberg.

Европейската комисия (EK) обяви в сряда поредица от мерки за укрепване на т.нар. технологичен суверенитет и насърчаване на използването на местни продукти пред чуждестранните алтернативи. Предложенията могат да имат широкообхватни последици – от субсидии за заводи за производство на чипове до това дали компании като Microsoft и Amazon.com могат да предоставят облачни услуги за обработка на чувствителни правителствени данни.

По-протекционисткият подход на ЕС рискува да предизвика допълнително напрежение със САЩ и Китай. Вашингтон вече критикува регулации, които смята за дискриминационни спрямо американските технологични фирми, като например Закона за цифровите услуги, и заплаши с ответни мерки.

Завръщането на президента Доналд Тръмп в Белия дом и последващото влошаване на трансатлантическите отношения засилват отдавнашните опасения за прекомерна зависимост от американските технологични компании. Страховете, че Вашингтон може да ограничи достъпа до основни облачни и софтуерни услуги, накараха някои датски градове да преминат от продуктите на Microsoft към алтернативи с отворен код. ЕК също така определи центровете за данни и мрежовото оборудване от Китай като заплаха за сигурността.

В центъра на плана е Законът за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект (CADA), чиято цел е да насърчи изграждането на европейски центрове за данни, като утрои капацитета им през следващите пет до седем години. Европейският облачен сектор, който осигурява цифровата инфраструктура за поддържане на онлайн дейностите и приложенията за изкуствен интелект, в момента се доминира от американски компании. Amazon Web Services, Microsoft Azure и Google Cloud държат над 70% от пазара в ЕС, според проучване, поръчано от Европейския парламент.

Съгласно CADA правителствата ще бъдат задължени да съхраняват критични данни в облачни услуги, собственост на ЕС, и да извършват задължителна „оценка на риска за суверенитета“ на своите доставчици на облачни услуги. Идеята е информацията да бъде защитена от външни регулации, като например американския закон CLOUD Act, който позволява на американските правоприлагащи органи да изискват данни от сървърите на американски технологични компании дори когато те се съхраняват в чужбина. Това би включвало класифициране на всеки доставчик според четиристепенна оценка за суверенитет въз основа на това дали неговите облачни услуги, верига на доставки, обработка на данни и физическа инфраструктура са под контрола на ЕС, или не.

Някои американски компании се подготвят за по-строги правила за суверенитет, като сключват партньорства с облачни компании от ЕС. Google се обедини с френския електронен гигант Thales, за да създаде съвместното предприятие за облачни изчисления S3NS. Наскоро Комисията избра S3NS като една от четирите компании, които ще предоставят облачни услуги на европейските институции. Microsoft и Amazon също пуснаха решения за „суверенен облак“ в Европа.

Пакетът на Комисията включва и преработка на Закона за чиповете, който влезе в сила през 2023 г. в отговор на недостига на полупроводници по време на пандемията от Covid-19 с цел да увеличи дела на Европа в световното производство. Одитният орган на блока обаче заяви миналата година, че е малко вероятно ЕС да постигне целта да удвои пазарния си дял до 2030 г.

Известна като „Закон за чиповете 2.0“, реформата ще препоръча Комисията да инвестира директно в големи трансгранични проекти, като предлага по-опростен начин за компаниите да получат публично финансиране, отколкото кандидатстването за национални субсидии. Тя също така има за цел да стимулира местното търсене, за да подкрепи икономическите аргументи за изграждането на нови фабрики за полупроводници.

Инвестициите ще се осъществяват чрез съществуващи програми за безвъзмездна финансова помощ до 2028 г., а бъдещото финансиране ще трябва да бъде потвърдено в следващия бюджет на ЕС, който все още се договаря. Комисията оценява, че до 2035 г. са необходими 120 млрд. евро общо в публично-частни инвестиции за съживяване на индустрията за полупроводници на блока.

Пакетът за суверенитет включва също така стратегия за насърчаване на използването на софтуер с отворен код, разработен в ЕС, както и пътна карта за осигуряване на устойчивата интеграция на новите центрове за данни и заводи за изкуствен интелект в електроенергийните мрежи на блока.

Европа има няколко местни технологични лидери, които са световни лидери в своите области. Нидерландската ASML Holding е единственият производител на най-модерните литографски машини, необходими за производството на усъвършенствани полупроводници, включително ускорителите на Nvidia, които са гръбнакът за обучението и работата на модели с изкуствен интелект в центровете за данни. Но като цяло присъствието на Европа във веригите за доставки на софтуер и хардуер е незначително в сравнение с това на САЩ и Азия.

На брифинг с журналисти еврокомисарят по технологичния суверенитет Хена Виркунен призна, че изграждането на алтернативи на чуждестранните технологии ще бъде продължително и предизвикателно начинание. „80% от нашите технологии идват отвън Европа, така че изграждането на капацитет в тези сектори няма да стане за една нощ“, каза тя, като добави, че значителни резултати няма да се видят преди 2030 г.

ЕС се старае да подчертае, че пакетът не трябва да се тълкува като протекционизъм. В документа, представящ стратегията, се посочва, че технологичният суверенитет „не означава изолация, протекционизъм или технологично отделяне“. Но регулациите, които изключват чуждестранни участници, могат да доведат до недостиг на критични технологии в Европа, тъй като местните алтернативи не разполагат със същите възможности и обхват. Действията на блока могат също да предизвикат ответни мерки от страна на САЩ и Китай.