Финландия предупреждава Европа: Изгубихме Nokia, не трябва да губим и битката за AI

Потенциалът на дълбоките технологии

Финландия е влиятелен глас в този дебат. Населението ѝ от едва 5,6 млн.мдуши е дало на света около 20 технологични еднорога, включително Supercell, Wolt, Oura и Aiven.

Финландските стартъп компании привлякоха инвестиции в размер на 1,9 млрд. евро през миналата година, докато Еспоо – дом на бившата централа на Nokia и нарастващ клъстер от технологични компании – сега е четвъртият по големина източник на заявки за патенти в Европа и един от определените в ЕС центрове за изследвания в областта на изкуствения интелект.

Някои във финландската стартъп екосистема виждат настоящия геополитически климат като повратна точка.

„Преди пет години политиците възприемаха стартъп компаниите като забавни, пухкави и сладки“, коментира Нура Сакса, главен изпълнителен директор на Slush. Сега тези компании се разглеждат като стратегически активи.

„Дори преди две години основателите не биха заговорили за отбрана“, отбелязва тя. „Днес осъзнахме, че не можем да се доверим на никой друг, който ще дойде да ни помогне“.

Сакса твърди, че предимствата на Европа не се крият във възпроизвеждането на господството на Силициевата долина в софтуера, а в дълбоките технологии, като Европа е добре позиционирана в сектори като отбрана, индустриални технологии, енергетика и модерно инженерство, където научният опит и дългите цикли на разработка са по-важни от мащаба на потребителите.

Но тя подчертава, че Европа все още се нуждае от повече амбиция, повече капитал за растеж и по-голяма готовност да подкрепя предприемачите. Една често обсъждана пречка е консервативната инвестиционна култура на континента. Европейските пенсионни фондове разпределят само малка част от активите си за рисков капитал в сравнение с американските.

Предизвикателството е най-очевидно в областта на изкуствения интелект, където Европа остава силно зависима от американски доставчици на облачни услуги, чипове и базови модели – всички от които продължават да поглъщат огромни количества частен капитал.

Мико Мьотьонен, съосновател на IQM, една от водещите европейски компании за квантови изчисления, смята, че самодостатъчността е нереалистична. Но той твърди, че Европа трябва да запази контрола върху някои възможности.

 „Суверенитетът не означава непременно, че сме най-добрите в света в нещо“, изтъква той, като добавя: „Но не бива да разчитаме твърде много на външни държави“.

Мьотьонен посочва решението на Европа да разработи собствена сателитна навигационна система „Галилео“ след десетилетия на зависимост от американската GPS мрежа, предполагайки, че изкуственият интелект представлява подобно предизвикателство.

„Трябва да имаме капацитета да обучаваме собствени модели и AI агенти“, категоричен е той.

За Мьотьонен проблемът не е само икономически. Напредъкът в квантовите изчисления би могъл евентуално да подкопае много системи за криптиране. Но той вижда и възможност Европа да разработи квантови технологии, които да помогнат на правителствата и компаниите в борбата с тези заплахи.

Ану Ниеминен, съосновател на компанията за данни и изкуствен интелект The Upright Project, предупреждава да не се свежда дебата за суверенитета единствено до собствеността. Въпреки че подкрепя разработването на европейски модели с изкуствен интелект, тя твърди, че много компании, включително нейната, биха могли да превключват между различни модели, ако е необходимо. По-важният въпрос, според нея, е как в крайна сметка се използва изкуственият интелект.