След споразумението за сигурност със САЩ Гренландия е готова за американски инвестиции

Новото споразумение за сигурност с Гренландия предоставя на САЩ възможността да отключи американски разходи на арктическия остров, които може да подкрепят силно зависимата все още икономика от субсидиите и рибата, пише Bloomberg.

Споразумението, подписано в Ню Йорк във вторник, включва договорка за две нови американски бази и посочва, че договорите на САЩ трябва да отиват за местния бизнес „във възможно най-голяма степен“. Това засилва надеждите, че разходите за инфраструктура и други дейности могат да създадат бизнес за местните компании и да спомогнат за установяването на отбраната като нов промишлен сектор.

„Искаме това като стълб на икономиката“, коментира Кристиан Келдсен, главен изпълнителен директор на Гренландската бизнес асоциация. „Красотата на отбранителната дейност е, че съществува обмен – средствата пристигат в нашето общество от датското и американското правителство, докато ние предоставяме нещо в замяна“, допълва той.

Допълнителна полза е, че ако местните компании получат договори, „тогава създаваме работни места за гренландците и изграждаме умения на местните жители“, коментира Келдсен.

Потенциалната полза идва в момент, когато Гренландия е изправена пред много по-голямо икономическо предизвикателство. С брутен вътрешен продукт (БВП) от едва 3,3 млрд. долара, територията разчита силно на риболова и на субсидиите за почти един милиард долара годишно от Дания. Само годишните безвъзмездни средства от Дания съставляват около половината от приходите на правителството и една пета от БВП.

Тази зависимост дълго време усложняваше амбициите за по-голяма икономическа независимост на острова, който е полуавтономна територия в кралство Дания. Икономическият съвет на Гренландия предупреди по-рано този месец, че застаряващото население, свиването на населението в трудоспособна възраст и тясната икономическа база ще подложат икономиката на нарастващ натиск.

„Какво може да направи Гренландия икономически самоиздържаща се остава много неясно и е силно повлияно от всичко, което се случва в геополитически план“, коментира Торбен М. Андерсен, преподавател по икономика, който председателства съвета. „Все още трябва да извървим известен път“, допълва той.

Засега икономиката нараства. След три година на растеж под 1% съветът очаква БВП да се повиши с 1,3% през 2026 г. и с 1,5% догодина, подкрепен от по-високите цени на треската и уловите, които компенсираха спадовете в обемите при скаридите и камбалата в Гренландия. Уловът на треска почти се е удвоил през последните пет години и това е спомогнало за увеличаването на износа на морски дарове до рекордни нива.

Но ръстът показва и икономическите рискове пред Гренландия. Рибата и ракообразните съставляват над 90% от общия износ, сочат данни на статистическата служба на Гренландия. Поради това икономиката е силно уязвима от колебания в цените и наличностите от риба.

„Икономиката ни става по-уязвима, ако не я диверсифицираме. Наистина боли, когато стоите само на един крак“, казва Келдсен.

Усилията за навлизане в туризма и минната индустрия, смятани отдавна за възможни пътища за по-голяма икономически независимост, също са изправени пред значителни ограничения. Туризмът, който съставлява около 5% от БВП, нарастваше бързо през последните години, като тласна хотелите и пътуванията по въздух до максимален капацитет по време на върховия летен сезон. Допълнително разширяване ще изисква повече инфраструктура и по-дълъг туристически сезон.

Минният сектор трябва да извърви още по-дълъг път. Големите залежи от полезни изкопаеми на Гренландия, които са трудни за експлоатация, се превърнаха с централна тема на геополитическата конкуренция около острова, но дългогодишните проучвания не доведоха до съществена търговска дейност. В момента работят само две мини, а редица проекти с разрешителни не успяват да си осигурят финансиране. Съветът отбелязва, че чуждестранните инвестиции са предварително условие за по-широко развитие на промишлеността.

„Просто е изключително трудно да привлечем комерсиални инвеститори“, заяви Сьорен Берегаард, ръководител на отдела за ценни книжа, баланс на плащанията и финансова статистика към Датската централна банка, при неотдавнашно представяне на доклад на банката в Нуук, като определи развитието на промишлеността като „разочароващо“.

Но дори ръст на инвестициите ще остави Гренландия изправена пред още едно ограничение – недостига на работна ръка. Очаква се населението да намалее до около 53 100 души през 2040 г. спрямо 56 700 души днес, а според прогнозите хората в трудоспособна възраст ще се свият с около 7% поради по-ниската раждаемост и нетната емиграция към Дания.

В отговор на тези предизвикателства Икономическият съвет призовава за реформи за увеличаване на предлагането на работна ръка и на производителността, подобряване на нивата на образованието и овладяване на държавните разходи. Без промени фискалният дефицит може да достигне около 70 млн. долара на година до 2039 г. Преодоляването на по-дългосрочния фискален дефицит ще изисква постоянно подобряване, равняващо се на 8,4% от БВП, сочат данните.

„Съществуват редица структурни фактори, които, с течение на времето, ще попречат на икономиката да стане по-самоиздържаща се“, казва Андерсен от Икономическия съвет.

Сделката със САЩ няма да премахне тези ограничения, но може да спомогне за създаването на по-добри условия за инвестиции, от които Гренландия се нуждае, за да разшири икономиката си, отбелязва той. За тази цел е особено важно да се сложи край на политическите сътресения през последните месеци.