Големите търговски вериги: Има атака срещу нас, не е ясно каква е целта ѝ

Има целенасочена атака на държавните органи срещу големите търговски вериги, но не е ясно каква е крайната цел. Това коментираха ръководителите на „Кауфланд България“, „Лидъл България“ и „Билла България“ по време на конференция на Сдружението за модерна търговия.

„Не познавам в човешката история държавен апарат, който е решил да се разправи с някого и да не е успял. Каква е крайната цел на тези проверки, които са повече от обичайните, не става ясно“, заяви Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на „Лидъл България“.

Големите вериги може и да си тръгнат от страната, а сериозните последици ще бъдат хиляди закрити работни места и липса на партньори за производителите, изтъкна Драгийска. Тя напомни, че търговските вериги са се обърнали към държавните органи с предложение за Пакт за хранителен суверенитет, който да очертае големите проблеми, да посочи кой, какви задачи поема и в какъв срок трябва да ги свърши, така че българските производители да са конкурентоспособни на италианските, испанските, турските, гръцките.

Тя настоя също парламентът да доработи Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, тъй като в момента хората на власт не носят лична отговорност за вредите, които са нанесли, докато са заемали държавен пост. Драгийска изтъкна, че „Лидъл България“ от години работи с над 300 български производители и обемът на работа нараства.

Не разбирам защо атаката започна срещу онези, които осигуряват храната за населението, това е необяснимо, каза изпълнителният директор на „Кауфланд България“ Михаил Петров.

Той посочи, че в понеделник е бил притеснен след съобщението за наложената глоба на компанията от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в размер на 75 млн. евро, но след като адвокатите са разгледали акта на Комисията, смятат да го оспорят в съда. „Аз лично чакам с нетърпение да го разбием на пух и прах в съда с юридически аргументи“, каза Петров.

„Кауфланд България" има 8800 служители, това е голяма компания, която ако тръгне надолу по бобслея, фалитът на КТБ ще изглежда като пролетен бриз“, заяви той и призова държавните органи да спрат да се упражняват върху компанията.

„Кауфланд“ няма план Б, имаме кредити, договори с доставчици, магазините ни не са под наем, а са наша собственост и в тях са инвестирани 1 млрд. евро, не е толкова лесно просто да напуснем страната, каза Петров и отново изрази готовността на компанията да защитава правата си по съответния административен и законов ред.

Той отбеляза, че в сектора на търговията на дребно са заети 24 хил. души, а компаниите в него са едни от най-големите работодатели и данъкъплатци в страната. Те се грижат и за продоволствената сигурност в държавата.

На въпрос за данък свръхпечалба Петров коментира, че „Кауфланд България“ не влиза в обхвата му, тъй като печалбата на компанията в последните години намалява.

В обхвата на извънредния данък от 33% попадат шест сектора от икономиката, включително търговията на дребно, банковият, телекомуникационният, застрахователният. В гласувания от парламента текст са посочени и търговците на храни с над 5 млн. евро годишен оборот.

„Това касае и производителите на храни, тъй като повечето фирми в нашия бранш имат такъв оборот, срещу тази мярка ще има сериозен отпор“, коментира Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите.

Виждам партньор в лицето на големите търговски вериги, а събитията през последните седмици приличат на необявена война. Никой не печели от нея, а производителите на храни, които са най-малките колела в тази грамадна машина, ще пострадат най-много, смята Михайлов. Държавата, търговските вериги и производителите трябва да работят заедно, за да налагат повече български храни на конкурентни цени и с добро качество, изтъкна той.

Според Албена Георгиева, изпълнителен директор на „Билла България“, бизнес средата в момента не е спокойна не само поради новините от последната седмица, а и поради начина, по който се провеждат проверките срещу част от бизнеса у нас.

Непрекъснатите проверки водят до допълнителни административни разходи за търговските вериги, които трябва да наемат допълнителни хора, за да обработват информацията, която се подава до различните институции.

Георгиева акцентира, че отговорността на търговските вериги е да осигуряват продоволствието и регулярни хранителни продукти на населението, включително в кризисни ситуации. Това е част от политиката за сигурност на една държава, като в този процес е много важна комуникацията между производителите, търговските вериги, малките търговци, клиентите. В момента тя е напълно счупена и това положение не е от полза за никого, отбеляза тя.

Земеделските производители не са мачкани от търговските вериги, никой не е задължен да продава стоката си на конкретен субект, коментира Живка Гроздева, член на УС на Асоцицията на овощарите в България и производител. Според нея производителите, които от десетилетия работят с големите търговски вериги, остават нечути.

„Големият бич за производителите са малките обекти, защото летните месеци в тях се реализират минимум 50% от произведения обем плодове и зеленчуци в България, а надценките често са огромни“, отбеляза тя. По думите ѝ средните надценки в големите търговски вериги са между 10 и 15%.

Тя коментира и обвиненията, че търговска верига е искала пари от доставчиците си за амбалаж, даван им под наем, като заяви, че практиката по целия свят е производителят на плодове и зеленчуци да осигурява амбалажа за своя сметка и той да се включва в цената заедно с транспортните разходи.

Гроздева открои няколко големи проблема за българските производители на плодове и зеленчуци, включително липсата на устойчиво и предвидимо производство поради невъзможността на производителите да разчитат дългосрочно на напояване. Към момента „Напоителни системи“ покриват една шеста или седма от територията на страната, посочи тя и добави, че липсата на предвидимост в производството пречи на търговските взаимоотношения.

Друг съществен проблем за производителите е липсата на работна ръка. Това налага увеличение на разходите за възнаграждения, а също и за осигуровки, и води до скъпо производство, което е неконкурентоспособно, посочи Гроздева. Проблем е и огромната административна тежест, която всяка година властите в страната обещават да намалявт чрез дигитализация, но вместо това тя непрекъснато се увеличава.

Субсидиите са фактор и ще останат такъв, ако искаме да имаме българско производство, изтъкна Гроздева.