Фискалният съвет препоръчва свиване на разходите в Бюджет 2027 с 1% от БВП

Фискалният съвет препоръчва бюджетът за 2027 г. да бъде допълнен с трайни разходни мерки от около 1% от БВП. Становището на икономистите е, че в проектобюджета не са заложени трайни разходни мерки, а свиването на разходите се опира на еднократен данък, на края на Плана за възстановяване и устойчивост, на клаузата за отбрана и на тавани на разходите без мерки зад тях.

Спадът на разходите по КФП от 43,5% на 39,6% от БВП през 2027 г. не е реална консолидация, а резултат от края на ПВУ и от растежа на номиналния БВП, подчертават икономистите. Според тях номиналното понижение на нетните общи разходи с 0,8 млрд. евро се дължи само на това, че разходите по сметките за средства от ЕС спадат с 3,5 млрд. евро, докато националните разходи растат с 5,5% (2,7 млрд. евро). Дискреционните разходни мерки са нетно –75,6 млн. евро, а планираните около 1 млрд. евро по-ниски разходи спрямо непроменените политики не са обвързани с мярка.

Фискалният съвет има съмнения и към това как ще приключи 2026 г., като изчисленията им сочат, че очакваното от финансовото министерство изпълнение на бюджета изисква плащания от 14,1 млрд. евро през ноември-декември (+41% спрямо 2025 г.). Еднократните разплащания към общините и АПИ и националното финансиране по ПВУ са около 2,15 млрд. евро. Без тях подлежащият дефицит за 2026 г. е около 3,9% от БВП, т.е. заложените за 2027 г. 3,5% не са консолидация, отбелязват от Фискалния съвет.

Становището обръща внимание и на това, че таваните за разходите през 2028 и 2029 г. не са подкрепени с мерки.

„Разходите за персонал надхвърлят закона 16 поредни години, а таваните предполагат с около 8% по-малко заети. Корекцията пада върху образованието (-12% реално до 2029 г.) и публичните инвестиции, докато социалната защита остава с 1,6 пр.п. от БВП над историческата си норма. При реализиране на рисковете дефицитът остава между 3,4% и 4,4% от БВП до 2029 г.“, се посочва в анализа. 

Процедурата по свръхдефицит

Според икономистите бюджетната рамка не осигурява спазването на корективния път, начертан от Съвета на ЕС, с достатъчна вероятност. В плановете на правителството прекомерният дефицит се коригира в последната възможна година и с минимален буфер срещу цикличното забавяне, което Съветът очаква през 2028 г.

Анализът на Фискалния съвет показва, че дефицитът на сектор „Държавно управление“ се планира за 5,1% от БВП през 2026 г., 4,3% през 2027 г., 3,5% през 2028 г. и 2,8% през 2029 г. Това означава, че връщането на дефицитът в рамките до 3% от БВП се очаква едва през 2029 г., и то с буфер от под 0,2 пр. пункта. Отчита се и подобрението на структурния баланс с 0,75 пр. п. през 2027 г., но благодарение на еднократния данък свръхпечалба, от който се очакват 800 млн. евро. Ако той се изключи, подобрението е около 0,3 пр. п. – под минимума от 0,5 пр.п. при процедура при прекомерен дефицит.

Структурният дефицит е 5,3% от БВП през 2026 г. и 4,5% през 2027 г., или далеч от средносрочната цел от –1%. Дългът расте от 29,9% до 36,9% от БВП до 2029 г., а лихвените разходи на сектор „Държавно управление“ – почти три пъти. Националните правила за дефицита не се спазват до 2028 г., а общите разходи по КФП надхвърлят 40% от БВП през 2026 г. (43,5%), отчитат още от Фискалния съвет.

Свиване на разходите и предвиждане на буфери

Икономистите препоръчват за второто четене на Бюджет 2027 да бъдат заложени трайни разходни мерки в размер на около 1% от БВП (1,4 млрд. евро). Фискалният съвет смята, че свиване на разходите може да се търси в няколко посоки – издръжката, която е с 1,16 млрд. евро над реалистичната база; щатните бройки, които са с 11,1 хил. над 2020 г.; субсидиите за държавни предприятия не са обвързани с резултати; социалната защита, която е с 1,6 пр.п. от БВП над нормата. При мерки в тези посоки от Фискалния съвет очакват дефицит по КФП (на касова основа) от 2,5% от БВП още през 2027 г. и буфер от около 1,5 пр. п. под 3% до 2029 г.

Втората препоръка в становището на ФС е да се предвиди буфер от 0,5% от БВП под тавана на нетните разходи в бюджета, за да не зависи съответствието с очертаната рамка за дефицита от една мярка или от клаузата за дерогация за разходи за отбрана.

Икономистите намират и за необходимо да бъде по-предпазливо планиран ефектът на еднократния данък. Според правителството се очаква от него да постъпят допълнително 800 млн. евро, докато според Фискалния съвет ефектът му би бил около 211 млн. евро. Според тях, ако данъкът остане, приходите от него да се използват само за намаляване на дефицита.

Членовете на съвета виждат и надценяване на приходните мерки както за 2027 г., така и за следващите две години. При очакван от финансовото министерство ефект от 1,927 млрд. евро на приходните мерки, Фискалният съвет прогнозира въздействието им да бъде всъщност около 1,3 млрд. евро. Надценени са и приходите от осигуровки и от електронно фактуриране за следващите години – 2028 и 2029 г., с 0,6-1,0 млрд. евро годишно.

Те препоръчват още Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза да включва нетните разходи по реда на ЕК, контролната сметка и мост между КФП и сектор „Държавно управление“. Сред препоръките е още правилото за 40% от БВП да обхваща всички разходи по КФП, без изключението за сметките за средства от ЕС.

Част от приходните мерки, заложени в данъчните закони, вече бяха приети на първо четене в Народното събрание – сред тях и облагането с данък свръхпечалба на банки, застрахователи, търговци с храни, телекоми, бързи кредити и обменни бюра.