Защо за някои инвеститори перспективите пред Франция напомнят Гърция през 2010 г.?

За Ариел Безалел мисълта за инвестиране във френски облигации му напомня за Гърция отпреди повече от 15 години.

Лондонският инвеститор от Jupiter Asset Management знае, че много хора отхвърлят това сравнение, пише Bloomberg. През 2010 г. Гърция се опитваше да се справи с последствията от действията на правителство, което беше скрило истината за дълга и дефицита си. Това доведе до строги икономии, срив на производството и криза на държавния дълг, заплашваща оцеляването на еврото.

Франция, от друга страна, е много по-голяма икономика и остава заемополучател с инвестиционен рейтинг, който лесно може да емитира нови дългови инструменти. Тя също така е част от еврозоната, която вече разполага с предпазни механизми от централната банка, каквито не съществуваха, когато започна кризата в Гърция.

И все пак за Безалел сравнението се отнася не толкова до това къде се намира Франция, колкото до посоката, в която се движи: натрупване на дългове както в публичния, така и в частния сектор, правителства, които постоянно се затрудняват да постигнат фискалните си цели, и инвеститори, които постепенно изискват по-високо възнаграждение за риска.

„Става въпрос за самото ниво на хронична задлъжнялост“, каза Безалел, който помага в управлението на около 5,7 млрд. долара. „Някои казват, че Франция е новата Гърция, но аз винаги твърдя, че Франция вероятно е дори в по-лошо състояние.“

Той действа в съответствие с опасенията си – освободил се е от по-голямата част от френските корпоративни облигации, които някога е притежавал в своя фонд с гъвкава стратегия – Jupiter Strategic Bond Fund, и заема къса позиция спрямо френския държавен дълг чрез фючърси.

Самият факт, че това сравнение изобщо се обсъжда, е признак за това колко притеснени са инвеститорите относно фискалните и политическите предизвикателства пред Франция. През последните седмици то се появи в доклади на Standard Chartered и Raymond James Wealth Management.

Безалел посочва огромния публичен и частен дълг във Франция, който надвишава този на другите развити пазари, както и политическата безизходица, която пречи на вземането на трудни решения по отношение на бюджета.

Държавният дълг на Франция възлизаше на 3,54 трлн. евро, или 117,5% от брутния вътрешен продукт, в края на първото тримесечие, което е повишение спрямо 115,7% три месеца по-рано, според националната статистическа агенция. Последните прогнози на правителството предвиждат той да се повиши до 119,3% през тази година и до 121,7% през 2027 г.

Франция също така има тежко дългово бреме на частния сектор сред големите европейски икономики.

Данните на Банката за международни разплащания за първото тримесечие показват, че кредитите за домакинствата и нефинансовите компании остават близо два пъти по-големи от годишния икономически продукт. Като се съберат заемите на правителството, компаниите и домакинствата, дълговото бреме възлиза на около 324% от брутния вътрешен продукт, което поставя страната на второ място след Япония сред най-големите икономики в света.

Появяват се признаци за нарастващо напрежение на пазара на облигации. Допълнителната доходност, която инвеститорите изискваха, за да държат 10-годишни френски държавни ценни книжа вместо германски, достигна един процентен пункт миналата седмица за първи път от 2012 г. насам. Правителствата на Гърция, Италия и Испания – държави, които отдавна биват смятани за по-рискови инвестиции от Франция – сега могат да взимат заеми при по-ниски лихви спрямо Франция.

Преодоляването на тези проблеми изисква единен политически фронт и трудни решения, което изглежда малко вероятно предвид напрегнатия контекст на френските президентски избори през 2027 г.

Проблемите на Гърция по онова време станаха по-опасни, тъй като поредни правителства се мъчеха да осъществят обещаната фискална корекция. Макар Франция да не е дори близо до същото ниво на затруднения, инвеститорите следят дали политическата фрагментация ще затрудни поддържането дори на относително скромна консолидация.

„Как Франция ще спре фискалното кървене? Може би не е Гърция, но трябва да реши проблемите си, иначе може да стигне дотам“, заяви в интервю Джордж Гонсалвес, ръководител на отдела за макроикономическа стратегия в MUFG.

Сравнението стана толкова неудобно, че когато на пресконференция този месец беше попитан дали Франция е във фискална криза, министърът на финансите Ролан Лескюр го отхвърли категорично.

„Бих искал също да напомня на хората, че ситуацията в Гърция беше истинска финансова криза: 5% рецесия, 15% бюджетен дефицит, значителни съкращения на пенсиите и заплатите“, заяви Лескюр миналата седмица. „Ние по никакъв начин не сме в такава ситуация. Но трябва заедно да се погрижим да не стигнем дотам.“