Една лихва, три ценови реалности: Защо инфлационният шок в Европа е неравномерен?

Три държави споделят една валута и една основна лихва, но инфлацията в тях се различава повече от два пъти, пише Euronews.

През септември годишната инфлация възлезе на 2,7% във Финландия, 3,3% в Германия и 6,1% в Литва, показват данни на Евростат, публикувани през октомври. Средната инфлация в еврозоната е била 3,8%. И трите държави са изправени пред една и съща лихва по депозитите, определена от Европейската централна банка (ЕЦБ) на ниво от 2,5%.

Енергиен шок с неравномерно въздействие

Общият фактор са енергоносителите. Данните на Евростат показват, че цените на енергоносителите в еврозоната са се повишили с 18,9% през септември, като са добавили 1,71 процентни пункта към инфлацията или почти половината от общото равнище на показателя. Без енергийните цени инфлацията в еврозоната е 2,3%.

Начинът, по който този шок се отразява на отделните държави, зависи от енергийния им микс, данъчната политика и състоянието на вътрешната икономика.

Литва: енергоносители, данъци и заплати

Литва е в горния край на диапазона, като храните не са причината за това. Данните на Евростат показват, че инфлацията при храните, алкохола и тютюневите изделия е 0,5%, докато цените на енергоносителите са скочили с 33%, а инфлацията при услугите е достигнала 6,9%.

Международният валутен фонд (МВФ) обяснява рязкото ускоряване на инфлацията с високите цени на енергоносителите на фона на продължаващата зависимост от внос, силното вътрешно търсене и увеличените акцизи. Политическите решения също са допринесли за натиска върху цените. От януари Литва повиши ДДС върху отоплението на жилищата, топлата вода и дървата за огрев от 9% на 21%. В проектобюджета си правителството изчисли, че само промяната при отоплението ще добави 0,5 процентни пункта към инфлацията.

Натискът се разпространява отвъд горивата и отоплението. Според данните на Евростат базисната инфлация в Литва, която изключва храните, енергоносителите, алкохола и тютюневите изделия, е 3,9%. Литовската централна банка очаква средните заплати да нараснат с 9,4% през 2026 г., а Европейската комисия (ЕК) свързва инфлацията при услугите със силния ръст на възнагражденията и увеличението на минималната заплата с 11,1%.

По-високите заплати може да подобрят финансовото положение на много работещи. Пенсионерите, получателите на социални помощи и домакинствата с ниски доходи обаче са по-уязвими, особено когато плащат високи сметки за енергоносители. Съществува и риск от вторични инфлационни ефекти. Компаниите в трудоемките сектори на услугите могат да прехвърлят по-високите разходи за труд върху клиентите, като така поддържат инфлацията ускорена и след отслабването на енергийния шок.

Финландия: смекчен удар и слаба икономическа активност

Данните на Евростат показват, че Финландия е изправена пред сходен енергиен шок, като инфлацията при енергоносителите достига 13,1%. Общата инфлация обаче остава на ниво от 2,7%. Според Европейската комисия относително ниската зависимост на страната от изкопаеми горива е смекчила удара. Статистическата служба на Финландия установява, че поевтиняването на електроенергията и разходите за жилища, обитавани от собствениците им, са ограничили ръста на националния индекс на потребителските цени въпреки поскъпването на бензина, дизела и отоплителното гориво.

Вътрешният ценови натиск е слаб. По данни на Евростат базисната инфлация е 1,4%, а инфлацията при услугите - 1,7%. Финландската централна банка очаква безработицата да достигне 10,4% през 2026 г., докато Европейската комисия очаква растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от 0,8%. Статистическата служба на страната отчита, че номиналните възнаграждения са нараснали с 3,5% на годишна база през третото тримесечие или с 1,2% в реално изражение.

Тази комбинация помага да се обясни защо от Хелзинки евентуално ново повишение на лихвите може да изглежда прекалено рестриктивно.

Германия: рязко поскъпване, концентрирано при горивата

Германия заема междинно положение. Данните на Евростат показват инфлация при енергоносителите от 13,4% и базисна инфлация от 2,5%. Германската статистическа служба Destatis отчита, че в националния индекс цените на автомобилните горива са се повишили с 37,1%, а тези на отоплителното гориво - със 74,9%. Ако бъдат изключени тези две категории, инфлацията е 1,8%.

Натискът от заплатите е умерен. Договорените възнаграждения са нараснали с 2,9% на годишна база през август, а Бундесбанк прогнозира същия среден ръст за 2026 г. По данни на Евростат инфлацията при услугите е 2,8%.

Политическите мерки допълнително усложняват картината. Действащите федерални мерки понижиха цените на електроенергията, природния газ и централното отопление, а ново намаление на данъка върху горивата влезе в сила на 1 октомври и затова не е отразено в септемврийските данни. Националните мерки могат да променят измерената инфлация от месец на месец, без да променят същността на общоевропейския шок.

Какво означава една обща лихва

През септември ЕЦБ повиши лихвата по депозитите от 2,25% на 2,5%, като посочи, че войната на САЩ и Израел в Иран поддържа инфлацията над целевото равнище и че пълното въздействие на енергийния шок все още не се е проявило.

Ако от лихвата на ЕЦБ се извади общата инфлация във всяка държава, се получава приблизителен ориентир за реалната лихва: минус 0,2% във Финландия, минус 0,8% в Германия и минус 3,6% в Литва. Това е опростено изчисление въз основа на данните на ЕЦБ и Евростат, а не действителна мярка за реалните лихвени условия, тъй като домакинствата и компаниите вземат решения въз основа на очакваната инфлация и се сблъскват с различни разходи по заемите.

Предизвикателствата пред паричната политика се различават в отделните държави. Слабият икономически растеж и високата безработица във Финландия са аргументи срещу затягането на паричната политика. В Германия лихвеното равнище е по-лесно защитимо предвид базисната инфлация от 2,5%, но ускорението през септември се дължи почти изцяло на горивата и отоплителното гориво. В Литва лихвата изглежда ниска на фона на инфлация от 6,1%, макар че по-високите лихви не могат да отменят увеличението на ДДС или да понижат цените на вносните горива. Те действат чрез ограничаване на търсенето и на вторичните инфлационни ефекти.

Въздействието на паричната политика също варира. Изследване на ЕЦБ установява, че тя действа по-бързо и по-силно в държавите, където заемите с плаващи лихви и задлъжнялостта на домакинствата са по-разпространени. Литва е сред страните, в които ипотечните кредити с плаващи лихви и кратки периоди между преизчисляванията на лихвата имат значителен дял.

Същевременно скорошно изследване, обхващащо периода от 2000 до 2025 г., показва, че реакцията на икономическия растеж и инфлацията към паричната политика е по-малко неравномерна, отколкото често се предполага, тъй като някои структурни различия между държавите взаимно се компенсират.