Лагард: ЕЦБ не отчита вторични инфлационни ефекти от войната в Иран

Ускорената инфлация в еврозоната, предизвикана от войната в Иран и високите цени на енергоносителите, все още не се е пренесла към по-широката икономика. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в рамките на годишната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка в Банкок.

„Все още не наблюдаваме нищо подобно, но трябва да бъдем изключително внимателни за дори най-малките признаци и индикатори, които показват наличието на такива вторични ефекти“, посочи тя, цитирана от Bloomberg.

ЕЦБ повиши лихвените проценти два пъти тази година в отговор на ускоряването на инфлацията, което крие риск от съживяване на спомените за предходния ценови шок в региона. Макар че представители на паричния регулатор, сред които и главният икономист Филип Лейн, посочват, че все още не се наблюдават сходни тенденции при исканията за увеличение на заплатите и че инфлационните очаквания остават стабилни, те са напълно наясно, че ситуацията може да се промени бързо.

Икономистите и инвеститорите все повече очакват ново повишение на лихвите през декември, когато новите прогнози ще покажат как продължаващите военни действия в Близкия изток ще се отразят на икономическия растеж и инфлацията до края на 2028 г.

Дотогава представителите на ЕЦБ може да разполагат и с по-ясна представа за рисковете от разпространение на последиците от задаващата се фискална криза във Франция. През последните седмици инвеститорите разпродават френски държавни облигации заради опасения, че страната ще изпитва затруднения да намали огромния си бюджетен дефицит. Това води до повишаване на доходността и по облигациите на други силно задлъжнели държави от еврозоната.

Попитана за перспективите пред повишаването на лихвените проценти, Кристин Лагард реши се придържа към стандартната формулировка на ЕЦБ.

„Паричната ни политика зависи от постъпващите данни и решенията се вземат на всяко заседание поотделно“, заяви тя. „Ще разглеждаме много внимателно всички постъпващи данни. Ще се съсредоточим върху средносрочната цел от 2%, която, между другото, засега все още е постижима.“

Страховете около Франция

Фискалните проблеми на Франция се задълбочават, докато страната се подготвя за президентските избори догодина. Според скорошно социологическо проучване крайнодесният кандидат Марин льо Пен и крайнолевият ѝ съперник Жан-Люк Меланшон биха достигнали до балотаж. Подобен сценарий може допълнително да разтревожи инвеститорите и в най-лошия случай да принуди ЕЦБ да се намеси.

Програмата на институцията за защита на трансмисионния механизъм, създадена през 2022 г. за противодействие на необоснованите пазарни движения, привлича внимание като възможен инструмент за реакция. Представители на институцията, сред които и гуверньорът на Френската централна банка Еманюел Мулен, твърдят, че към момента не е необходима намеса на ЕЦБ. Наскоро Лагард заяви пред финансовите министри на страните от еврозоната, че институцията разполага с необходимите инструменти за стабилизиране на финансовите пазари.

Лагард, която е бивш финансов министър на Франция, избегна конкретен отговор на въпроса дали ЕЦБ би се намесила.

„Основното и първото решение трябва да дойде от самата Франция и е свързано с фискалната политика“, заяви тя. „Това важи не само за Франция, но и за много развити икономики“.

Плановете след ЕЦБ

Междувременно Кристин Лагард вече обмисля следващите си стъпки след напускането на ЕЦБ.

Повече от година тя поддържа спекулациите, че може да се оттегли предсрочно от институцията. Председателският ѝ мандат изтича през октомври следващата година.

Макар че изключи възможността да се кандидатира на президентските избори във Франция, тя загатва за шанса да поеме роля извън активната политика. Все пак Лагард отказа да коментира дали би приела позиция в Световния икономически форум.