Инфлацията в еврозоната е скочила до 3,8% през септември

Годишната инфлация в еврозоната се е ускорила до 3,8% на фона на увеличените енергийни разходи заради войната на САЩ и Израел в Иран. Това показват предварителните данни на Евростат, публикувани в петък.

За сравнение, през предходния месец ценовият натиск във валутния съюз от 21 държави възлезе на 3,2%.

Според данните от петък инфлацията в България е скочила до 5,6% годишна база и 0,1% на месечна база.

Що се отнася до основните компоненти на инфлацията в еврозоната, през септември най-висок годишен темп е отчетен при енергоносителите - 18,8% спрямо 14,3% през август. Следват услугите (3,2% спрямо 3% през август) храните, алкохолът и тютюневите изделия (1,4% в сравнение с 1,1% през предходния месец) и промишлените стоки (1,1% спрямо отчетените по-рано 1,2%).

Междувременно внимателно следеният базов показател, който изключва волатилните цени на храните и горивата и дава представа за основните инфлационни тенденции, се e повишил с 2,5% от предходните 2,4%.

Тези данни ще бъдат възприети от Европейската централна банка (ЕЦБ) като смесен сигнал, пише Ройтерс.

Ускоряването на общата инфлация, която се отдалечава още повече от целта на ЕЦБ от 2%, е тревожен фактор и вероятно ще засили призивите за повишаване на лихвените проценти след двете увеличения през това лято. По-умереното увеличение на базисната инфлация обаче показва, че високите разходи за енергоносители все още не са довели до т.нар. вторични ефекти, които биха могли да предизвикат трудна за овладяване ценова инфлационна спирала.

Това би означавало, че ЕЦБ може да се придържа към своя „премерен“ подход към паричната политика - неопределено понятие, което пазарите тълкуват като постепенно и разредено във времето повишаване на лихвите, вероятно съобразено с тримесечните икономически прогнози.

Инвеститорите очакват до три допълнителни повишения на депозитната лихва на ЕЦБ, която в момента е на ниво от 2,5%, през следващата година. Вероятността за промяна още този месец обаче се оценява като пренебрежимо малка, а следващото увеличение не е напълно калкулирано в пазарните цени преди януари.

Тези очаквания обаче се променят бързо, а дори самите представители на ЕЦБ признават, че собствените им прогнози са твърде несигурни. Според по-твърдолинейните енергийните разходи са прекалено високи от твърде дълго време и неизбежно ще започнат да предизвикват вторични ефекти. Според тях неотдавнашният рязък скок на цените на природния газ ще се пренесе върху базисните цени по-бързо, отколкото в миналото, повишавайки всичко - от разходите за електроенергия и отопление до разходите на бизнеса.

Други обаче посочват, че пазарът на труда е сравнително слаб, поради което работниците трудно биха могли да настояват за значително увеличение на заплатите. Освен това рязкото повишаване на разходите по дългосрочните заеми вероятно също ще ограничи ръста на цените.