Шнабел: Очакванията за цените и търсенето са ключови за следващия ход на ЕЦБ

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва внимателно да проучи три фактора на вътрешно и глобално ниво, които могат както да засилят, така и да отслабят ценовия натиск, за да прецени дали са необходими още повишения на лихвените проценти. Това заяви в сряда членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел, цитирана от Bloomberg.

Базираната във Франкфурт финансова институция повиши лихвите два пъти тази година, след като скокът на цените на енергоносителите заради войната на САЩ и Израел в Иран тласна инфлацията значително над целта на централната банка от 2%. Пазарите очакват до четири повишения през следващата година, тъй като високите енергийни разходи се пренасят върху по-широката икономика.

Макар Шнабел, която е сред най-големите привърженици на по-строга парична политика, да не посочи ясно предпочитания от нея курс на действие, тя очерта факторите, които могат да се окажат решаващи за необходимостта от допълнителни мерки.

Първият фактор е дали по-трайното повишение на цените на енергоносителите ще се отрази на ценовите очаквания на потребителите, особено след продължителния период на ускорена инфлация след пандемията от Covid-19.

„Докато очакванията са стабилни и са подкрепени от доказателства за последователно постигане на инфлационната цел, паричната политика може да допусне по-постепенно връщане на инфлацията към целевото ниво“, посочи Шнабел.

Вторият фактор е дали общото търсене в икономиката ще остане все така изненадващо устойчиво, тъй като по-високите разходи по-лесно се прехвърлят върху потребителите, когато икономическият растеж се запазва.

Третият фактор, който трябва да бъде наблюдаван, е как скорошният ръст на глобалните разходи по заемите, отчасти обусловен от повишаването на доходността по американските държавни облигации, ще се отрази на икономиката.

Някои модели показват, че това може да натежи върху икономическия растеж повече, отколкото прогнозира ЕЦБ.

„Следователно е възможно икономиката да реагира по-силно на скорошното затягане на финансовите условия, отколкото се предполага в момента, което би ограничило инфлационния натиск в средносрочен план в сравнение с базовата прогноза“, каза още Изабел Шнабел.

Въпреки това устойчивата динамика на кредитирането показва, че лихвените проценти все още не ограничават икономиката, а е възможно и нивото, при което паричната политика се определя като „рестриктивна“, вече да е по-високо, отколкото се смяташе по-рано, посочи тя.