Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва внимателно да проучи три фактора на вътрешно и глобално ниво, които могат както да засилят, така и да отслабят ценовия натиск, за да прецени дали са необходими още повишения на лихвените проценти. Това заяви в сряда членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел, цитирана от Bloomberg.
Базираната във Франкфурт финансова институция повиши лихвите два пъти тази година, след като скокът на цените на енергоносителите заради войната на САЩ и Израел в Иран тласна инфлацията значително над целта на централната банка от 2%. Пазарите очакват до четири повишения през следващата година, тъй като високите енергийни разходи се пренасят върху по-широката икономика.
Макар Шнабел, която е сред най-големите привърженици на по-строга парична политика, да не посочи ясно предпочитания от нея курс на действие, тя очерта факторите, които могат да се окажат решаващи за необходимостта от допълнителни мерки.
Първият фактор е дали по-трайното повишение на цените на енергоносителите ще се отрази на ценовите очаквания на потребителите, особено след продължителния период на ускорена инфлация след пандемията от Covid-19.
„Докато очакванията са стабилни и са подкрепени от доказателства за последователно постигане на инфлационната цел, паричната политика може да допусне по-постепенно връщане на инфлацията към целевото ниво“, посочи Шнабел.
Вторият фактор е дали общото търсене в икономиката ще остане все така изненадващо устойчиво, тъй като по-високите разходи по-лесно се прехвърлят върху потребителите, когато икономическият растеж се запазва.
Третият фактор, който трябва да бъде наблюдаван, е как скорошният ръст на глобалните разходи по заемите, отчасти обусловен от повишаването на доходността по американските държавни облигации, ще се отрази на икономиката.
Някои модели показват, че това може да натежи върху икономическия растеж повече, отколкото прогнозира ЕЦБ.
„Следователно е възможно икономиката да реагира по-силно на скорошното затягане на финансовите условия, отколкото се предполага в момента, което би ограничило инфлационния натиск в средносрочен план в сравнение с базовата прогноза“, каза още Изабел Шнабел.
Въпреки това устойчивата динамика на кредитирането показва, че лихвените проценти все още не ограничават икономиката, а е възможно и нивото, при което паричната политика се определя като „рестриктивна“, вече да е по-високо, отколкото се смяташе по-рано, посочи тя.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай