Външният дълг на България расте с над 26% до близо 70 млрд. евро в края на юли

Брутният външен дълг на България - частен и държавен, към края на юли е нараснал с 26,4% (14,572 млрд. евро) на годишна база до 69,814 млрд. евро. Така той се равнява на 56,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, което е с 8,5 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

Към 31 юли краткосрочните задължения са в размер на 19,362 млрд. евро и за една година нарастват с 10,100 млрд. евро (109%).

Дългосрочните задължения възлизат на 50,451 млрд. евро, като спрямо юли миналата година растат с 4,471 млрд. евро (9,7%).

Към края на юли 40,317 млрд. евро (57,7%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 72,6% от брутните външни задължения при 80% година по-рано, изчисляват в централната банка.

Данните показват, че брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли е 18,846 млн. евро и за една година нараства с 1,050 млрд. евро (5,9%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 27% към края на юли при 32,2% преди година.

Външните задължения на централната банка са над 10,604 млрд. евро и се увеличават с 8,715 млрд. евро на годишна база, като отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари.

Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са близо 11,398 млрд. евро, като се повишават с 3,686 млрд. евро (47,8%) спрямо края на юли 2025 г.

Външните задължения на бизнеса и домакинствата са за повече от 14,840 млрд. евро и се увеличават за година с 586,6 млн. евро (4,1%).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,125 млрд. евро, което е с 533,3 млн. евро (3,9%) повече спрямо края на юли 2025 г.