Великобритания трябва да действа бързо, за да оцелее индустриално в битката с Китай

Британската политика спрямо Китай се характеризира с „реактивност, непоследователност и непрозрачност“, заяви наскоро парламентарна комисия. Това е оценка, която е вярна от години, но става все по-тревожна, тъй като втората по големина икономика в света развива технологично напреднал износ с по-висока стойност. Страните, неподготвени за епохалните промени, губят контрол върху това как да се приспособят към тях, пише Bloomberg.

Мащабът на известно4о като „Китайски шок 2.0“ е потресаващ. През 2000 г., преди да се присъедини към Световната търговска организация (СТО), Китай формира 6% от световното производство. През 2030 г. делът му ще достигне 45% - над два пъти повече от комбинираното производство на САЩ, Германия и Япония, изчислява Организацията на ООН за индустриално развитие.

Китайската индустриална машина не само е значително по-голяма спрямо размера ѝ през 2001 г. Сега тя работи и в технологичната сфера, създавайки съвременни продукти, вариращи от машинни инструменти до фармацевтични продукти, които са стълбове на западните икономики.

Британците имат по-добра представа за това какво предстои от повечето други развити икономики. Обединеното кралство отказа да се присъедини към Европейския съюз (ЕС), който наложи мита до 35,3% върху електрическите превозни средства, внесени от Китай. В резултат на това автомобили от китайски марки като Jaecoo и BYD, които почти нямаха присъствие на британския пазар преди няколко години, замеат почти една четвърт от продажбите на нови автомобили през септември. Те предлагат конкурентни цени, както и фикции като най-новия софтуер за подпомагане на водача и 360-градусови камери.

Всеки, който се надява на реиндустриализация на Великобритания, като например премиера Анди Бърнам, трябва да се притеснява. Изкачването на Китай по веригата на създаване на стойност е всеобхватно. Доставчиците на автомобили, производителите на стомана и химикали, фирмите за електрическо оборудване и производителите на машини са сред най-силно застрашените, предупреждава консултантската фирма Rhodium Group.

Роботиката, аерокосмическото оборудване, водородната енергия, биомедицината, квантовите технологии, интерфейсите мозък-компютър и вграденият изкуствен интелект са сред секторите от следващо поколение, към които е насочен последният петгодишен план на Пекин, публикуван през март.

Rhodium го нарича „всеобхватна индустриална политика“.

Това не е просто развиваща се икономика, която предизвиква утвърдените играчи: това е политика, изрично предназначена да постигне индустриално господство, като същевременно минимизира зависимостта на Китай от външния свят – и провеждана от страна на управлявана от комунистическата партия държава с история на използване на икономическа принуда срещу търговски партньори.

„Китайската индустриална и търговска политика е форма на държавно изкуство, целяща да укрепи китайската държава и партия за сметка на нейните съперници“, споделя Джордж Магнус, бивш главен икономист на UBS Group.

Страната вече е постигнала лидерство при редица продукти и сектори. Китайските компании държат около 70% от световния пазар на клетъчни модули за интернет на нещата, които позволяват комуникация от превозни средства, платежни терминали, рутери и други устройства. През 2025 г. те са произвели три четвърти от електрическите автомобили в света, 80% от литиево-йонните батерии, 80% от скоростните кутии за вятърни турбини и повече от 70% от вятърните генератори. Китай държи повече от половината от световното производство на стомана, алуминий и кораби.

Великобритания е „силно изложена“ на китайската хватка върху критичните минерали, включително редкоземните елементи, става ясно от доклад на Комисията по бизнес, иновации, наука и търговия на Обединеното кралство.

И това може би е само началото на един дълъг процес, посочва Джеймс Кинг, старши сътрудник в политическия институт Chathem House.

Кинг, който прекарва две десетилетия като чуждестранен кореспондент в Китай, твърди, че страната вече е изпреварила САЩ като водеща технологична сила в света, позовавайки се на нарастващата ѝ преднина в заявките за патенти и броя на докторантите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката.

„Това е най-голямото събитие, което е засегнало света, откакто САЩ изпревариха Великобритания като световен технологичен лидер в края на XIX век“, казва Кинг по време на дискусия в Лондон. „И ако проучите какво се случва в Китай, ще разберете, че това ще се засили и ускори“.

Той дава пример с Xiaomi, чиято автоматизирана производствена линия в Пекин може да произвежда автомобил на всеки 76 секунди. Има реална възможност Европа да загуби голяма част от индустриалната си база заради китайската конкуренция през следващите пет години, пише Кинг през септември.

Но не всичко върви гладко.

Китай изпитва икономически проблеми у дома, включително слабо вътрешно търсене и огромен свръхкапацитет при фабриките. Рекордният му търговски излишък в световен мащаб в размер на 1,2 трлн. долара през 2025 г. отразява опит за износ, за да се измъкне Пекин от този дисбаланс, отчасти създаден чрез насочване на средства към индустриални инвестиции, като същевременно се потиска потреблението на домакинствата.

Но дори и технологичното превъзходство на Китай да е постигнато с помощта на несправедливи субсидии, това остава реалност, с която западните икономики трябва да се съобразяват.

Британската икономика, до голяма степен ориентирана към услугите, може да е по-слабо изложена на риск от индустриалната база на Германия, но това осигурява само частично успокоение. Производството генерира свързана работа в инженерството, дизайна, софтуера и финансите; ако индустрията изчезне, ще изчезне и голяма част от тази спомагателна дейност.

Китай също така има амбиции да развие собствен сектор на услугите.

Оттеглянето не е опция. Великобритания вече е прекалено зависима от Китай за твърде много неща. Необходима е прозрачна рамка, както признава парламентарната комисия, която очертава къде инвестициите могат да бъдат насърчавани, къде трябва да бъдат обект на смекчаване на риска и къде трябва да бъдат забранени.

Китайската мантра на настоящото правителство „сътрудничим си, където можем, конкурираме се, където е необходимо, и предизвикваме, където трябва“ е полезна колкото детска песничка, заяви наскоро пред радио BBC Лиъм Бърн, председателят на комисията от Лейбъристката партия. Тя е почти идентична и с обърканата и неефективна политика на предишната консервативна администрация.