Защо Великобритания не може да направи стоманодобивната си индустрия велика отново?

Печалбата не е целта на бизнеса, а по-скоро тестът за неговата жизнеспособност, пише авторът на редица книги по теория на управлението и бизнес мениджмънт Питър Дракър. Според него дадена дейност може да има смисъл и да създава стойност за обществото, без да генерира чиста печалба. Заобиколени сме от примери: никой не очаква полицията, пожарната или социалните работници да осигурят възвръщаемост на капитала. Но предприятие без печалба не е бизнес. Великобритания би имала полза да вземе под внимание това разграничение, когато обмисля бъдещето на своята стоманодобивна индустрия, пише Bloomberg.

Лейбъристкото правителство на премиера Киър Стармър се затруднява да поддържа производството в главния завод на British Steel в северния английски град Скънторп, след като китайският собственик на компанията Jingye Group заяви, че двете доменни пещи на стоманодобивния комбинат „вече не са финансово устойчиви“.

Правителството проведе разговори с представители на Jingye, предлагайки да плати за пратки от железни пелети и коксови въглища, така че заводът да може да продължи да работи в очакване на решение. Обмисля се и национализиране на компанията, в която работят около 3500 души.

Отказът на Jingye от спасителен правителствен пакет на стойност 500 млн. паунда (640 млн. долара) – описан от Лондон като „щедър“ – смути мнозина. Лидер на профсъюзна организация обвини British Steel, че извива ръцете на правителството и използва работниците си като пионки.

Консултациите относно закриването на предприятието са необходими предвид „силно предизвикателните обстоятелства“, пред които е изправена компанията, изтъква главният изпълнителен директор на British Steel Дзънуей Ан.

Подобно недоволство имаше и по времето на закриването на доменните пещи от Tata Steel Ltd. и съкращаването на работни места в стоманолеярните в Южен Уелс през септември. Чуждестранните инвеститори влагат капитал в очакване на възвращаемост. Не може да се очаква те да продължат да влагат средства за неопределено време, без да очакват някаква печалба. Jingye, която купи British Steel след ликвидация на последния през 2020 г., казва, че е инвестирала повече от 1,2 млрд. паунда, за да продължи дейността на предприятието, като губи по 700 хил. паунда на ден.

Въпросът е обаче дали производството на стомана във Великобритания може изобщо да се счита за бизнес. Tata Steel UK и British Steel, двата най-големи производители в страната, успяха да отчетат само веднъж печалба от 2020 г. насам. В кой момент инвеститорите решават, че това вече не е индустрия, изправена пред някакви циклични насрещни ветрове, а индустрия, пълзяща в спираловиден спад?

Няма съмнение, че индустрията в момента е в криза. Непосредствената причина е решението на американския президент Доналд Тръмп да наложи през февруари 25% мито върху вноса на стомана и алуминий. Това засили болката за индустрията в допълнение към предизвикателството около цените на енергията, които са много по-високи във Великобритания, отколкото в други страни, произвеждащи стомана, и са основният елемент в липсата на конкурентоспособност в сектора, изтъква главният изпълнителен директор на Tata Steel UK Раджеш Наир, цитиран от Bloomberg.

Но ако се върнем десетилетия назад, ще видим, че британската стоманодобивната индустрия пак се свива. British Steel може да е легендарно име, но сега е частица от това, което беше някога. При създаването си през 1967 г., когато правителството одържавява 14 производители на стомана, компанията разполага с 268 500 служители – над 75 пъти повече от днес. Миналата година Обединеното кралство се класира на 35-то място сред страните производители на стомана с производство от 4 млн. тона, показват данни на Световната стоманодобивна асоциация - една седма от това, което е претопено през 1970 г.

Проблемите на сектора причиняват много затруднения за правителството, което приключи консултация относно развитието на сектора миналия месец. Министърът на индустрията Сара Джоунс заяви по-рано тази седмица, че колегите ѝ ще се застъпят за производството на стоманата в Обединеното кралство и ще помогнат на сектора да процъфтява. Но защо? Стоманата формира 1% от общата фабрична продукция и 0,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Великобритания. Индустрията пряко поддържа 40 хил. работни места, или 0,1% от работната сила в страната.

Няма ясна причина стоманата да се произвежда във Великобритания. Много други продукти, които някога са се правели в страната, сега се произвеждат до голяма степен в чужбина - маратонки, текстил, сладкарски изделия.

Възможно е да има основателни причини за запазване на капацитета за производство на стомана в страната - за целите на отбраната, например (въпреки че дори и тук Великобритания ще остане зависима от глобалните вериги на доставка).

Говори се, че министрите предпочитат търговско решение при ситуацията с British Steel. Евентуална национализация ще увеличи финансовите изисквания към правителството, което е лишено от пари. Разходите за облекчаване на местните икономически сътресения и укрепване на националната сигурност си заслужават, дори са от съществено значение. Но това не трябва да се бърка с бизнеса.