Анкара: Фокусът върху климата не трябва да изостава от разходите за отбрана

Действията за ограничаване на емисиите на парникови газове и засилване на устойчивостта спрямо въздействието на екстремните метеорологични условия се нуждаят от същия фокус, както и международните усилия за увеличаване на инвестициите в отбрана, заяви ръководителят на годишната конференция на ООН за климата, която ще се проведе в Анкара следващия месец.

„Очакваме всяка страна да покаже същата отговорност, същата решителност в действията си по отношение на климата“, изтъква Мурат Курум, министър на околната среда на Турция и номиниран за президент на срещата на върха COP31, цитиран от Euronews. „Какво значение има дали харчиш 5% от БВП за отбрана, ако нямаш държава, в която да живееш?“, пита той.

Миналата година страните от НАТО се ангажираха да изразходват поне 3,5% от своя брутен вътрешен продукт за основни отбранителни програми и до 1,5% за свързани области до 2035 г. В същото време Европейският съюз (ЕС) предупреди, че „няма възможност“ за нови ангажименти за финансиране на климатичните промени на COP31.  

Потокът от финансиране на намаляването на емисиите или за проекти за адаптация към новите климатични условия е забавен, тъй като държавите съкращават общите бюджети, а САЩ се оттеглиха от климатичния дневен ред. Разходите на Германия за климатични инициативи намаляха миналата година, като страната не изпълни обещанието си за финансиране на битката с климатичните промени в развиващите се икономики.

Държавите „трябва да изпълнят съществуващите финансови ангажименти“ и да продължат да се борят за целта за предоставяне на 1,3 трлн. долара годишно на развиващите се страни до 2035 г., заяви Саймън Стил, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. „Това е, което COP31 може и трябва да направи – да помогне за превръщането на обещанията в по-реални резултати“, добавя той.

По думите му това зависи от много фактори, включително увеличаване на мащаба, ускоряване и разширяване на достъпа до финансиране за климата.

Предварителните преговори относно COP31 във Фиджи предложиха някои нови обещания, включително за Тихоокеанския механизъм за устойчивост, който беше създаден миналата година за насочване на финансирането на проекти, свързани с климата и бедствията.

Правителството на Фиджи предложи 10 млн. долара и ще апелира към държавите да „предоставят финансирането в ръцете на хората, които наистина се нуждаят от него“, заяви Линда Табуя, министър на информацията, околната среда и изменението на климата на страната.

Великобритания е обещала 13 млн. долара за Тихоокеанския фонд. Нидерландия е предложила 1,12 млн. долара, а Дания и Ирландия удвояват предишните си ангажименти. Австралия, която преди това обеща 70 млн. долара за фонда за устойчивост, излезе с нови предложения на обща стойност около 6,9 млн. долара за проекти за възобновяема енергия в Тихия океан и за защита на инфраструктурата в региона.

Тихоокеанският фонд, който има за цел да изгради готовност за бедствия, без да увеличава дълга на участващите страни, все още не е постигнал първоначалната цел за привличане на ангажименти за 500 млн. долара до края на годината, като се бави и дългосрочната цел в размер на 1,5 млрд. долара.