Как изменението на климата заплашва ренесанса на ядрената енергия в Европа

Европейските правителства планират да се борят с изменението на климата със значително разширяване на ядрената енергетика. Глобалното затопляне обаче отвръща на удара, пише Politico.

Амбициите на континента за увеличаване на производството на ядрена енергия - централна част от усилията за постигане на целите за нулеви въглеродни емисии и покриване на нарастващото търсене на електроенергия, се сблъскаха това лято с последиците от изменението на климата.

Горещите вълни и задълбочаващата се суша сринаха нивата на европейските реки до исторически минимум през август, лишавайки атомните електроцентрали от водата, необходима за охлаждане на реакторите им. Последвалите спирания и съкращения на производството накараха някои правителства и компании да се запитат дали техните планове за изграждане на нови електроцентрали трябва да бъдат коригирани, за да се отчетат нарастващите заплахи от бедствия, свързани с климата.

„Климатичните промени правят ядрената енергия все по-непредсказуема“, казва Пер Хьогселиус, професор по история на технологиите в Кралския технологичен институт в Швеция.

Последиците от екстремните метеорологични условия са драматични.

Единствената атомна електроцентрала в България, АЕЦ „Козлодуй“, ограничи доставките. Румъния взриви скално образувание при река Дунав, за да поддържа водоснабдяването, но в крайна сметка беше принудена да спре и двата си реактора. Унгария беше близо до затварянето на единствената си атомна електроцентрала, която осигурява половината от електроенергията на страната, но намали производството с три четвърти. Във Франция рекорден брой реактори трябваше да спрат или да намалят производството.

Дори когато е налична достатъчно вода, покачващите се температури на реките понякога налагат спиране на реакторите поради правила, които забраняват на електроцентралите да изпускат затоплена вода, за да се защити местната дива природа.

Сушата не е единственият проблем. Увеличаващите се горски пожари, бури и наводнения също могат да представляват заплаха за атомните електроцентрали.

„Очевидно ще ставаме свидетели на това все по-често“, казва Хьогселиус по отношение на спиранията и съкращенията на производството.

Тази тенденция повдига въпроси относно амбициозните планове на Европа да се довери повторно на ядрената енергия. Широка коалиция от страни от Европейския съюз (ЕС) иска да увеличи производството на ядрена енергия в блока с 50 на сто до средата на века.

В световен мащаб производството на ядрена енергия може да нарасне трикратно до 2050 г., подхранвано от растящото желание за местно производство на електроенергия, голямото търсене на енергия и усилията за декарбонизация. В САЩ администрацията на президента Доналд Тръмп иска да разшири четирикратно ядрения капацитет на страната до 2050 г., отчасти за да подкрепи енергоемките центрове за данни.

Европа, най-бързо затоплящият се континент, е особено силно изложена на климатични рискове, тъй като много от нейните реактори са построени по протежение на вътрешни реки или зависят от охладителни басейни, които са уязвими на суша.

„Повишаването на температурите в Европа е сред най-бързите в света“, казва Брент Уанър, ръководител на отдела за енергийния сектор в Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Европейският парк от ядрени централи е построен за различен климат. „Почти всички атомни електроцентрали са проектирани през 70-те и 80-те години на миналия век“, казва Хьогселиус.

Това важи и за реакторите в много други части на света, въпреки че рисковете се различават от континент на континент.

„Над 70% от инсталираните мощности в експлоатация или в процес на изграждане са в три региона – източната част на Северна Америка, Западна и Централна Европа и Източна Азия – всички от които ще се сблъскат с голямо разнообразие от климатични опасности, включително екстремни горещини, обилни валежи, крайбрежни и речни наводнения и тропически циклони“, пише Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) през 2022 г.