Европейските индекси се задържат на най-ниските си нива от над месец

Европейските борсови индекси останаха почти без промяна в сряда, след като по време на предходната сесия германският DAX и френският CAC 40 затвориха на най-ниските си нива от повече от месец, а британският FTSE 100 също се плъзна надолу към едномесечно дъно.

Продължаващият спад на цените на европейските акции отразява пряко механично преоценяване, предизвикано от скока в разходите по държавните заеми, което ерозира премията за риск и принуди институционалните инвеститори да намалят очакванията си за бъдещите корпоративни печалби в целия регион, пише Investing.com.

Тъй като доходността по 10-годишните германски държавни облигации се колебае в близост до върховете от 2011 г. от 3,35%, а тази по 10-годишните американски ДЦК достига многогодишни върхове над 4,78%, пазарите на акции се сблъскват със структурни пречки по три основни канала.

С нарастването на доходността по безрисковите държавни облигации, излишната доходност, която инвеститорите изискват за държането на акции в сравнение с дълговите инструменти, считани за „безопасно убежище“, намалява. Тъй като безрисковите ценни книжа вече предлагат атрактивна гарантирана доходност, капиталът естествено се пренасочва от волатилните акции към инструментите с фиксирана доходност.

Институционалните модели за оценка определят стойността на корпоративните печалби чрез дисконтиране на прогнозните парични потоци, като използват лихвен процент, обвързан с доходността по държавните облигации. Когато референтната доходност скочи, дисконтовият процент се увеличава, което автоматично намалява настоящата стойност на бъдещите печалби.

Това математическо въздействие се отразява най-силно върху сектори като технологиите, зелената енергия и недвижимите имоти.

Широко разпространените по-високи дългосрочни доходности се отразяват пряко в увеличени капиталови разходи и разходи за рефинансиране на дълговете за корпорациите. По-ниските очаквани нетни маржове на печалбата водят до понижаване на прогнозите за бъдещата печалба на акция (EPS) при компаниите с голям дял в индексите, което кара търговските отдели да понижат целевите нива на справедливата стойност за борсовите индекси.

Скокът в цените на суровия петрол – които вече надхвърлят 90 долара за барел след преките удари между САЩ и Иран в Персийския залив – отново разпали опасенията, че инфлацията, предизвикана от енергийния сектор, ще остане устойчива и през 2027 г. Шокът на суровинните пазари засили очакванията, че водещите централни банки ще поддържат рестриктивна политика за по-дълго време.

Трейдърите вече отразяват в цените вероятност от около 60% до 65% за повишение на лихвения процент с 25 базисни пункта на заседанието на Федералния резерв на 16 септември след „ястребовата“ реч на председателя Кевин Уорш в Джаксън Хоул.

Въпреки че предварителните данни за август показват леко забавяне на основната инфлация в еврозоната до 2,4%, ускорението на общата инфлация до 3,3%, предизвикано от цените на енергоносителите, продължава да оказва натиск върху Европейската централна банка да обмисли по-нататъшно затягане на паричната политика на заседанието си на 10 септември.

Германският DAX спадна в сряда с 0,2%, а френският CAC 40 остана без промяна. Лондонският FTSE 100 остана до голяма степен стабилен, показвайки относителна устойчивост благодарение на значителната тежест в състава му на големи петролни компании като Shell и BP, които печелят от повишените цени на суровия петрол.

Акциите на BP се поскъпнаха с 1,3% след назначаването на Иън Тайлър за председател на компанията.