Браншови организации виждат в „справедливата стойност“ риск за свободния пазар

Негативни последици не само за хранителната индустрия, но и за функционирането на свободния пазар в България би имал механизмът за определяне на справедлива стойност, предупреждават 15 браншови организации в хранителната индустрия.

Методиката беше публикувана за обществено обсъждане от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията на 7 август във връзка с приетите през юни промени в Закона за защита на потребителите.

В становището, разпространено от Българската стопанска камара (БСК), организациите посочват, че след подробен анализ и опити за практическо прилагане на предложените формули и алгоритми са установени редица принципни и технически проблеми, които поставят под въпрос както приложимостта на методиката, така и нейната икономическа и правна обоснованост.

Един от основните проблеми според тях е използването на данните за цените на едро на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Организациите предупреждават, че една средна цена за дадена категория може съществено да се разминава с реалната икономическа стойност на конкретния продукт. Допълнителен проблем е, че за три от предвидените 17 продуктови категории – хляб, свинско месо и кренвирши – липсват необходимите котировки в посочения източник, което прави алгоритъма неприложим за тях.

Браншовите организации намират за особено проблемна концепцията за „първа ценова линия“, като според тях избирането на най-евтиния продукт, собствена марка на търговската верига, като база за сравнение, изкуствено сваля референтната стойност за цяла категория, без да отчита разликите в качество, произход, иновации, устойчивост, характеристики и добавена стойност. Според тях това би обезкуражило инвестициите в качествени и иновативни български продукти. Според тях „котвен продукт“ трябва да бъде най-потребяваният или представителен за съответната категория, а не най-евтиният.

В становището се поставят и сериозни въпроси относно съответствието на проекта със Закона за защита на потребителите. За особено притеснителна те намират идеята за наблюдение, ако има отклонение от 10% в цената спрямо изчислената „справедлива стойност“. Според тях това е инструмент за намеса в ценообразуването.

Те отбелязват и че френският модел не може да бъде пренасян механично, защото той има аналитична функция, без да определя справедливи стойности, норми за допустим марж или санкции. Налице са и технически несъответствия при пренасянето на показателите от френския модел – например показатели, изразени като процент от оборота, са използвани като надценка върху доставната цена, което според организациите води до изкривяване на резултатите, отбелязват браншовите организации.

Друг проблем е идеята за европейски ценови критерий на база референтни държави в ЕС. В методиката липсват ясни критерии кой и на какъв принцип ще определя кои са тези държави. Недостатък на методиката е и това, че за определяне на съществени параметри в методиката се използват частни и платени източници, до които засегнатите предприятия нямат достъп.

Според браншовите организации има риск методиката да доведе до повишаване на цените, вместо да ги понижи, защото предвиденото ежедневно публикуване на цените на ниво конкретен артикул може да улесни координирано поведение между конкурентите.

В становището се посочва и възможността обявената от държавата „справедлива стойност“ да се превърне във „фокусна точка“ за цените, особено ако е по-висока от реално прилаганите цени. Така вместо да доведе до по-ниски цени, механизмът може да стимулира тяхното повишаване.

В настоящия си вид проектът създава предпоставки за практически неприложим механизъм и носи рискове за развитието на българската хранителна индустрия, потребителите и свободния пазар, заявяват организациите. Те призовават правителството да преразгледа предложените политики и да не допуска създаването на прецеденти с неясни правни, икономически и социални последици.

Становището е подписано от Асоциация на месопреработвателите в България; Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България; Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България; Сдружение „Храни и напитки България“; Съюз на пивоварите в България; Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци; Съюз на производителите на захар и захарни продукти; Съюз на птицевъдите в България; Асоциация на свиневъдите в България.