Финансовите министри от Г-20 подкрепиха мерки срещу изкривяването на търговията - но не и Китай

Администрацията на Доналд Тръмп във вторник получи подкрепата на всички финансови лидери от Г-20, с изключение на Китай, за да предприеме действия срещу „непазарните“ политики и изкривявания, които водят до прекомерна зависимост от износа и възпрепятстват растежа в други страни, съобщава Ройтерс.

Срещата на финансовите министри беше ясно насочена към Китай, докато Вашингтон използва паралелна среща на Г-20 с участието на гиганти от индустрията и министри на търговията, за да защити тезата за подход на ненамеса към регулирането на изкуствения интелект.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви, че се е оказал прав, когато миналата година предупреди другите търговски партньори, че по-строгите американски мита ще доведат до приток на китайски стоки, пренасочени към техните пазари.

„Смятаме, че непазарните икономики, които изтласкват безкраен поток от евтини износни стоки, не са устойчиви“, заяви той на пресконференция. „Мисля, че фактът, че 19 държави искаха да адресират този въпрос, показва огромния мащаб на проблема.“

В изявлението на председателя на Г-20 в края на срещата се посочва, че участниците, без Китай, са се съгласили, че страните трябва да премахнат „непазарните политики“, които задълбочават дисбалансите.

„По-конкретно, страните с прекомерни и устойчиви външни излишъци трябва да премахнат изкривяванията, които ограничават вътрешното потребление и водят до прекомерна зависимост от износа за растежа“, се посочва в изявлението.

Двудневната среща на финансовите министри, на която се забелязаха различия в тона между американските домакини и някои европейски участници, се състоя на фона на глобално разпродаване на облигационния пазар, предизвикано от опасения относно нарастващите нива на дълг и инфлационния натиск.

Европейските държави и Канада изразиха недоволство от факта, че Русия, поканена от американските домакини на форума, участва за първи път откакто нахлу в Украйна през 2022 г.

Огромният износ на Китай

Огромният износ на Китай оказва натиск върху икономиките по целия свят, особено след като САЩ наложиха високи мита върху китайските стоки и пълни забрани върху някои продукти, например китайските автомобили.

При хронично слабо вътрешно търсене Китай удвои усилията си за износ на електромобили, полупроводници и други стоки, като общият му износ през юли нарасна с 23,9% на годишна база, което предизвика все по-силни призиви в Европа за по-строги ограничения върху китайския внос.

Китай, член на Г-20, не проявява особен интерес към отдавнашните призиви да намали промишлените субсидии и да възстанови баланса в икономиката си, докато валутата му юан остава значително подценена според повечето показатели.

Търговският излишък на Китай спрямо Европейския съюз достигна 360,6 млрд. евро миналата година, което представлява ръст от 15% спрямо 2024 г., и тази година продължава да нараства.

Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис заяви по време на брифинг, че Китай е основен източник на икономически дисбаланси, но добави, че и САЩ, и Европа също имат роля в изравняването на ситуацията.

В по-директни коментари германският министър на финансите Ларс Клингбейл заяви, че водената от САЩ и Израел война срещу Иран, заедно с продължаващите митнически спорове на САЩ, също са основни причини за несигурността, която спъва световната икономика.

„Несигурността е отрова за икономическия растеж“, каза той. „Митническите конфликти, които САЩ води, като например настоящият спор с Канада, разрушават доверието.“

Великобритания заяви, че ще поддържа прагматични търговски отношения с Китай, като същевременно ще навигира през това, което определи като деликатен въпрос за намаляване на дисбалансите. Канада, която от началото на годината е установила по-тесни икономически връзки с Китай, взаимодейства със страната по същия начин, както и другите държави от Г-7, и при „ясни ограничения“, заяви нейният министър на финансите Франсоа-Филип Шампан.

Изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви пред Ройтерс, че според нея Китай осъзнава необходимостта да предприеме мерки, но призовава по-скоро за координирани действия с други страни, като например САЩ да намалят нарастващите си бюджетни дефицити, които допринасят за прекомерното търсене на внос.

Пекин също така се възползва от доминиращата си позиция в преработката на критични минерали, като наложи ограничения върху износа на редкоземни елементи през април 2025 г. – мярка в отговор на митата, наложени от американския президент Доналд Тръмп, която засегна и компании извън САЩ.

Японският министър на финансите Сацуки Катаяма, в изявление късно в понеделник, каза, че е споделила на колегите си от Г-20, че произволните ограничения върху износа на критични минерали нанасят вреда на световната икономика. Въпросът беше включен в изявлението на председателя на Г-20.

„Призоваваме страните да избягват ненужни ограничения върху износа, за да се гарантира, че глобалните вериги на доставки продължават да функционират нормално“, се казва в него.

Разпродажбата на световните облигационни пазари се задълбочи във вторник, като доходността по 10-годишните японски облигации достигна 3% за първи път от 1996 г. насам – най-новото проявление на тревогата на инвеститорите относно инфлацията, предизвикана от цените на енергоресурсите, потенциалното затягане на паричната политика и влошаващите се фискални условия.

Представители на Министерството на финансите заявиха, че по време на срещата си в неделя с управителя на Японската централна банка (ЯЦБ) Казуо Уеда Бесънт е призовал за стабилна парична политика, която да укрепи инфлационните очаквания и да предотврати прекомерната волатилност на валутата.

„Разполагам с информация, с която пазарът не разполага, и съм убеден, че японското правителство и (ЯЦБ) ще предприемат мерки, които ще доведат до по-силна йена“, заяви Бесънт в интервю за CNBC.

Тези коментари, които подчертават неотдавнашните призиви на Бесънт към ЯЦБ да повиши лихвените проценти, бяха възприети от пазарите като опит да се подкрепи аргументацията за повишение на лихвите на заседанието на централната банка на 17–18 септември.