Инфлацията в еврозоната надхвърли 3%, България е втора по скок на цените

Инфлацията в еврозоната отново се е ускорила до ниво над 3% през август заради по-високите разходи за енергоносители, причинени от войната на САЩ и Израел в Иран. Това затвърждава и без това силните очаквания за ново повишение на лихвените проценти от Европейската централна банка (ЕЦБ) този месец, тъй като конфликтът в Близкия изток продължава да оказва възходящ натиск върху цените, предава Ройтерс.

Инфлацията в 21-те държави, използващи еврото, се е забързала до 3,3% през миналия месец спрямо отчетените 2,9% през юли, сочат данни на Евростат във вторник. Увеличението се дължи почти изцяло на по-високите енергийни разходи, след като цените на суровия петрол и природния газ се повишиха, а рафинериите увеличиха маржовете си.

Основният ценови натиск обаче е останал умерен, което дава известна увереност на централните банкери, че ръстът на цените на енергоносителите все още не предизвиква вторични ефекти от типа, който може да поддържа горещата инфлация и да принуди ЕЦБ към по-агресивни действия.

Всъщност базисната инфлация - показател, който изключва волатилните цени на храните и горивата - се е забавила до 2,4% през август спрямо 2,5% през предходния месец. Ръстът на цените на услугите, които представляват най-големия компонент от потребителската кошница, се е охладил до 3% от предходните 3,3%.

България е втора по ръст на потребителските цени с 5,1% за месеца след Кипър, където инфлацията се е ускорила с 5,2%. Трета е Испания с 4,5%. Най-ниска инфлация се прогнозира в Естония - 1,3%, Малта - 1,9%, и Финландия - 2,4%.

Данните от вторник до голяма степен съответстват на собствените прогнози на ЕЦБ и подсказват, че широко очакваното повишение на депозитната лихва до 2,5% на 10 септември ще бъде сравнително лесно решение за централната банка и почти несъществено събитие за финансовите пазари. Това ще бъде второто повишение на лихвите от началото на годината след увеличението през юни.

Инвеститорите вече са включили това повишение в цените, което означава, че фокусът им вероятно ще бъде върху траекторията на лихвените проценти след това. Този въпрос е по-сложен, тъй като има разногласия относно това колко дълбоки са инфлационните проблеми в еврозоната.

Ще бъдат ли необходими още повишения на лихвите?

Засега централните банкери изглежда нямат желание да сигнализират за допълнителни повишения на лихвите. Икономистите също смятат, че има голяма вероятност ЕЦБ да спре през септември, задържайки лихвите в горната част на диапазона, който мнозина определят като „неутрален“ - ниво на лихвените проценти, което нито ограничава, нито стимулира икономическия растеж.

Една от причините е сравнително слабият пазар на труда и липсата на видимо ускоряване на ръста на заплатите вследствие на ценовия натиск. Това подкрепя мнението, че може да е достатъчно само умерено затягане на паричната политика.

Икономическият растеж от около 1% също е сравнително слаб и може да се забави още, ако конфликтът продължи.

Финансовите пазари обаче очакват още две повишения на лихвите през следващата година, изхождайки от предположението, че по-високите цени на енергоносителите в крайна сметка ще започнат да се пренасят върху по-широкия процес на формиране на цените. Това е особено вероятно, тъй като войната в Иран не показва признаци за приключване и поддържа инфлацията ускорена.

Цените на природния газ също се повишават, докато по-широката икономика се оказва устойчива на икономическия натиск, породен от войни, мита и по-високи лихви. Според някои анализатори това може да означава, че ЕЦБ ще трябва да предприеме допълнителни действия за ограничаване на ценовия натиск.

Освен това други големи централни банки по света, включително Федералният резерв на САЩ, също може да бъдат принудени да повишат лихвите, което засилва очакванията на пазарите за глобален цикъл на повишаване на лихвените проценти.