Азиатските пазари приключиха борсовата сесия с разнопосочни резултати

Водещите пазари в Азиатско-Тихоокеанския регион не намериха единна посока във вторник и приключиха борсовата сесия със смесени резултати.

Индексът Kospi се повиши с 0,23% до ниво от 6835,8 пункта, докато измерителят на компании с по-малка пазарна капитализация Kosdaq спадна с 1,56% до ниво от 821,25 пункта.

Измерителят S&P/ASX 200 в Австралия отписа 0,1% до ниво от 9066,7 пункта.

Хонконгският индекс Hang Seng се понижи с 0,92% до 25 333 пункта, а показателят CSI 300 в континентален Китай спадна с 0,3% до 4611,44 пункта.

Японският бенчмарк Nikkei 225 отписа 0,19% до 66 188 пункта, а по-широкият показател Topix добави 0,62% до 4181,86 пункта.

На този фон доходността по референтните 10-годишни японски държавни облигации достигна 3% за първи път от септември 1996 г., тласната нагоре от опасенията на инвеститорите относно инфлацията, състоянието на публичните финанси и засилващия се натиск върху Японската централна банка (ЯЦБ) да повишава лихвените проценти по-бързо.

Доходността по 10-годишните японски държавни облигации, която служи като ориентир за ипотечните кредити и корпоративното финансиране, се е утроила за две години. В по-краткия край на диапазона доходността по 5-годишните облигации е на рекордно високо ниво от 2,265%, а тази по 2-годишните облигации достигна 31-годишен връх от 1,795%, тъй като пазарите почти напълно са калкулирали повишение на лихвите от ЯЦБ на заседанието ѝ този месец.

Рязкото покачване на доходността показва съмненията на инвеститорите относно способността на премиера Санае Такаичи да балансира фискалната дисциплина с амбициите си да увеличи инвестициите в стратегически сектори като полупроводниците и изкуствения интелект (AI), пише Ройтерс.

Разпродажбата на японски облигации привлече внимание, тъй като огромната задлъжнялост на страната я прави особено уязвима към нарастващите разходи по заемите.

В бюджета на Япония за финансовата 2026 г. правителството е заложило дългосрочна лихва от 3% при изчисляването на разходите за обслужване на държавния дълг. Покачване над това ниво би оказало допълнителен натиск върху публичните финанси на страната.

Японският финансов министър Сацуки Катаяма отказа да коментира пред журналисти приближаването на референтната доходност до 3% след първия ден от срещата на финансовите лидери на Г-20. Тя заяви, че по време на срещата е изложила ангажимента на Токио към фискална дисциплина чрез постепенно намаляване на дълговото бреме, реформиране на бюджетния процес и финансиране на облекченията на данъка върху потреблението без емитирането на допълнителни облигации за финансиране на бюджетния дефицит.

Япония обаче не е единствената страна, в която пазарът на облигации е под напрежение. При липсата на изгледи за край на войната на САЩ и Израел в Иран и на фона на високите цени на петрола доходността по държавните облигации в САЩ, Германия и Франция наскоро се повиши до многогодишни върхове, тъй като очакванията за ускорена инфлация и затягане на паричната политика от централните банки нараснаха.