Цената на зърното бележи най-големия си ръст от 2012 г. насам заради времето и войните

Цените на зърнените култури достигнаха най-големия си месечен скок от повече от десетилетие на фона на войните и екстремното време, които нарушават доставките и пораждат опасения за инфлацията, съобщава Bloomberg.

Индексът на Bloomberg Agriculture Spot, който проследява 10 основни продукта, се повиши с над 13% през август, което е най-стръмното покачване от юли 2012 г. насам. Пшеницата е един от най-големите двигатели на увеличението, като цените наскоро достигнаха тригодишен връх заради продължаващите удари в Черно море. Захарта и какаото поскъпнаха с над 20%, докато усилващото се явление „Ел Ниньо“ подхранва опасенията за времето.

Месечното изменение на индекса Bloomberg Agriculture Spot. Графика: Bloomberg LP

Въпреки че може да отнеме време, преди да се появят по-скъпите зърнени култури на рафтовете на супермаркетите, цените се увеличават в допълнение към вече нарастващите сметки за електроенергия и транспорт, предизвикани от войната в Иран. Това подхранва опасенията относно цените на ежедневните основни продукти – от хляб до месо и млечни продукти.

Що се отнася до пшеницата, износът на зърно от Украйна и Русия се забави заради ударите между воюващите страни по кораби и пристанища. В същото време Москва се готви да ескалира атаките, след като заключи, че преговорите за мирно споразумение са стигнали до задънена улица, съобщи Bloomberg миналата седмица.

„Украинското правителство закупува големи количества силозни чували, докато Русия обмисля огромни железопътни субсидии, за да пренасочи скромна част от износа си на зърно към Балтика, което отразява очакванията на двете страни, че войната срещу зърното ще продължи“, се казва в бележка на AgResource Co.

Заедно двете държави държат повече от една четвърт от световния износ на пшеница, както и големи количества ечемик, царевица и слънчогледово олио. Това оставя малко очевидни възможности за запълване на празнината, посочват от Lachstock Consulting в бележка от понеделник. Непродаденото зърно се трупа и украинското министерство на земеделието очаква фермерите да засеят по-малко зимна пшеница за сезон 2027.

„Качеството от Аржентина е под въпрос, Канада има ограничения, Австралия има ограничения в експортния капацитет, а американската пшеница е все по-скъпият остатъчен доставчик“, посочват още от Lachstock. „Освен ако износът от Черно море не започне да тече отново, пазарът все повече изглежда, че ще трябва да се справя с многосезонен проблем с доставките, а не с краткосрочен логистичен проблем“, се казва още.

Турският външен министър Хакан Фидан заяви в понеделник, че Турция работи за постигане на споразумение между враждуващите страни за Черно море. И макар коментарите на Фидан, както и прибирането на печалби в края на месеца, да помогнаха за оказване на натиск върху фючърсите на пшеницата, които поевтиняха с до 3,6% - най-голям ценови спад за един месец – облекчаването не допринесе особено за забавяне на ралито през август.

Лошото време беше допълнителен проблем, като реколтата от царевица и в САЩ, и в Европа беше засегната от летните горещи вълни. Очаква се мощното метеорологично явление „Ел Ниньо“ също да е риск за реколтата през следващата година. Това даде ценови тласък на стоки като какаото заради опасенията как явлението ще се отрази на развитието на реколтата в най-развиващия се регион на Западна Африка.

Фючърсите върху захарта в Ню Йорк поскъпнаха с над 20% през август, което е най-големият ръст от 2010 г. насам, тъй като основният производител Индия е изправен пред ограничени запаси точно когато търсенето се покачва за празничния сезон в страната. Правителството наскоро предприе рядката стъпка да разреши известен безмитен внос в опит да ограничи цените.

Подновеното напрежение в Близкия изток също съживява опасенията относно потоците от горива и торове, жизненоважни суровини за фермерите по света. САЩ удариха ирански ракетни установки през уикенда, което е първата им военна акция срещу страната от седмици.

Фючърсите върху памука се установиха на най-високото си ниво от почти две години и половина, тъй като подновените военни действия доведоха до покачване на цената на петрола, което направи естествените влакна по-конкурентоспособни спрямо алтернативите, получени от петрол, като полиестера.