Как изменението на климата заплашва ренесанса на ядрената енергия в Европа

Около 15% от реакторите по света зависят от източници на прясна вода, които бяха засегнати от значителното затопляне през 2022 г. Очаква се този дял да нарасне до 25% през следващите 20 години, прогнозира МААЕ.

Сушата е голям проблем в Южна Азия и Европа, увеличавайки риска от прекъсвания на производството. Европейските реактори, „особено в Южна Франция, биха могли да отбележат най-голям темп на увеличение при последователни дни на суша“, пише агенцията.

Реакторите, които черпят вода от езера или морета, а не от реки, не са толкова уязвими от сушата, но са изправени пред други предизвикателства.

Ядрената инфраструктура в Северна Америка и Източна Азия например е изложена на нарастващи заплахи от циклони и други бури, предупреждава МААЕ. В дългосрочен план покачването на нивата на океаните може да застраши атомните електроцентрали по крайбрежието, особено в САЩ и Япония.

Проблем с медузи

Тези мешести животни процъфтяват в по-топлите води, размножавайки се в големи крайбрежни рояци, които понякога запушват помпените системи на атомните електроцентрали - както се случи във Франция това лято.

Според данни на МААЕ честотата на прекъсванията е по-висока през лятото, отколкото през зимата, и расте с всяко следващо десетилетие от 1990 г. насам.

МАЕ също така проследява въздействието на изменението на климата върху енергийната инфраструктура, като установява, че по-продължителните екстремни метеорологични явления допълнително натоварват енергийните системи.

Повечето системи са проектирани за горещи вълни, които продължават няколко дни или седмица. „Но ако са повече от две седмици, три седмици или месец, тогава става много по-трудно. Това е много по-голямо натоварване на системата“, посочва Уанър.

Адаптиране към един по-топъл свят

Екстремните събития това лято не доведоха до преосмисляне на ядрените амбиции на Европа, но карат правителствата да коригират плановете си и подтикват компаниите да инвестират в мерки за повишаване на устойчивостта на реакторите.

Френската EDF планира да похарчи 4,3 млрд. евро до 2040 г., за да адаптира своите централи към последиците от изменението на климата.

Унгарският премиер Петер Мадяр преразглежда плановете за разширяване на атомната електроцентрала на страната, позовавайки се на охладителна система, която според него не е подходяща за справяне с проблемите около глобалното затопляне.

Румънското министерство на енергетиката заяви, че сушата не е променила мнението на страната относно плановете за разширяване на ядрената ѝ дейност, но посочи, че сега то иска „да се гарантира, че бъдещите проекти са оценени по подходящ начин спрямо широк спектър от климатични, хидрологични, екологични и енергийно-системни условия“.

Българското енергийно министерство не е отговорило на молбата на Politico за коментар.

Възникващите рискове могат също така да подтикнат правителствата да търсят по-малко уязвими места за изграждане на следващото поколение ядрени реактори – което потенциално би усложнило един и без това труден процес. Френски държавен служител заяви, че наличието на вода „е един от ключовите фактори“, определящи къде ще бъде построена дадена централа.

Налице са признаци, че държавите и индустрията вече вземат предвид новата реалност.

„По-голямата част от новите проекти са обособени по крайбрежието“, казва Уонър от МАЕ. „Всъщност това вече е структурно решено“, добавя той.