Недостиг на газови турбини може да доведе до бум на ядрената енергетика в САЩ

Поръчките за доставки на турбини за газови централи изпреварват производството с около шест години, сочи доклад на Wood Mackenzie от пролетта. Това може да се окаже ключово за развитието на ядрената енергетика в САЩ, посочва Bloomberg.

От десетилетия САЩ разчитат на ядрените реактори и те произвеждат около една пета от електроенергията, която потребяват в страната днес. След шистовата революция обаче има известен застой, който се обяснява с много фактори, включително и обичайните за тези централи - растящи разходи и забавяне на строителството, както и предизвикателството около управлението на радиоактивните отпадъци.

Сега обаче нещата се променят в полза на ядрените централи заради масовото навлизане на изкуствения интелект и центровете за бази с данни. Те имат нужда от постоянна енергия, а повечето компании желаят тя да бъде чиста. При това положение профилът на соларните и вятърните централи отговаря на нуждите и трябва минимум да бъдат оборудвани с батерии, за да срещнат изискванията на бизнеса.

Газовите централи са достатъчно гъвкави и могат да осигурят нужната енергия. Но според анализите на Wood Mackenzie към края на 2025 година има направени поръчки за газови турбини с капацитет от около 100 гигавата. В същото време могат да бъдат произведени 60-70 гигавата. При това търсене и цената им се повишава, допълва Bloomberg.

Газовите централи са по-чиста алтернатива на въглищата, които политиката на Белия дом стимулира в момента. Но изграждането на мощности, използващи възобновяеми енергийни източници в момента е по-евтино, а и инвеститорите се притесняват от нова промяна в приоритетите при по-екологично настроен наследник на президента Доналд Тръмп.  

Белият дом има и цели за ядрената енергетика - до 2050 година САЩ трябва да учетворят ядрения си капацитет до 400 гигавата, което също е стимул за сектора.

САЩ са водеща ядрена сила

САЩ са водеща ядрена сила и в момента - в страната са изградени 94 ядрени централи, но в периода 70-те - 80-те години на миналия век. От 2000 година насам в експлоатация бяха пуснати само три нови блока, при това с големи забавяния и увеличаване на бюджета.

Федералното правителство планира да подкрепи с 80 млрд. долара изграждането на реактори на Westinghouse и очакванията са, че при развитието на множество проекти цената на реактора AP 1000 ще намалее заради икономиите от мащаба. Но дори и с това финансиране строителство на нов реактор едва ли е възможно до 2030 година.

Сред пречките пред сектора са бавното издаване на разрешителни, квалифицирани работници и намиране на купувачи на електроенергията - фактори, които оказват влияние на развитието на ядрената енергетика навсякъде по света.

Заради интереса на технологичните компании в САЩ започват да рестартират ядрени централи и дори наскоро стана ясно, че отново ще заработи АЕЦ "Три майл айланд". Централата е известна повече с факта, че затвори след един от значимите инциденти в ядрена централа, довел до частично разтопяване на активната зона.

Очакванията са, че другият реактор може да бъде върнат в експлоатация през 2027 година, почти десет години, след като затвори, защото не можеше да се конкурира с алтернативни енергийни източници.

Новите технологии напредват

Малките модулни реактори напредват и те са смятани за бъдещето на сектора, защото изглеждат по-безопасни, по-евтини и по-лесни за експлоатация. Техният капацитет е до 300 мегавата и могат да бъдат инсталирани поотделно или в група, ако е нужна по-голяма мощност.

Има много технологии, които се разработват в момента - от конвенционалното охлаждане с вода до разтопена сол и течни метали, които дават и възможност за работа при по-висока температура и по-ниско налягане. Идеята на модулните реактори е да бъдат произвеждани със стандартизирани компоненти и това да намали разходите за производство и да ускори реализацията на проектите.

Но всички тези проекти са на фазата на разработването и макар че вече има издадени лицензи, далеч не е сигурно, че ще станат готови до няколко години.

Още по-далечна е перспективата за ядрения синтез. При него логиката е обратна - при досегашните технологии се залага на разделянето на ядрото на тежки атоми, при което се освобождава енергия. При синтеза леки атоми се сливат в един по-тежък елемент и при това се освобождава енергия, без радиоактивни отпадъци.

Идеята има много привърженици в САЩ и проектите са набрали 10 млрд. долара инвестиции, но перспективата е още далечна. 

Ядрената енергетика изглежда много по-приемлива сред американците, показват и проучвания на общественото мнение. Около 59% от американците подкрепят използването на ядрена енергия спрямо 43% пред десетина години. Но проблемите могат да бъдат по-сериозни от това колко бързо могат да бъдат развити технологиите, пише още Bloomberg.

Според щатската Администрация за енергийна информация страната е изправена пред недостиг на уран, използван за гориво. САЩ внасят повечето уран, а водещ доставчик е Русия, осигуряваща около една пета от необходимия за производство на ядрено гориво уран. В момента Вашингтон търси алтернативи и да изгради собствена верига за доставки, обхващаща целия горивен цикъл.

Всъщност в световен мащаб само няколко държави имат такава възможност - Русия, Китай и Франция.