Повече от 70 години след първата ядрена централа светът още търси решение за отпадъците

Повече от 70 години, след като първата ядрена централа (Обнинската АЕЦ край Москва) заработи, в света все още няма решение за отпадъците след преработката на ядреното гориво, пише Ройтерс. Това е проблем за Европа, Канада, Великобритания и дори най-големият производител на ядрена енергия - САЩ. В страната работят 90 реактора и всяка година те генерират около 2000 кг отпадъци.

Те се съхраняват първоначално във водни хранилища, обикновено на територията на самата централа, където високорадиоактивните компоненти се охлаждат. В тези басейни отработеното ядрено гориво остава няколко години, а след това се пренасят в сухите хранилища, където престояват, докато бъде намерено дългосрочното решение. В тях високорадиоактивните отпадъци могат да престоят и 50 години.

Още преди 70 години консенсусът е, че погребването на най-опасните отпадъци под земята е най-безопасният вариант за трайно съхранение. Но все още няма действащо такова хранилище. Финландия е с най-голям напредък и се очаква скоро хранилище за трайно съхранение да започне да функционира. Началото на строителството е през 1983 година.

Проблемът със съхранението на ядрените отпадъци ще стане още по-сериозен на фона на очакван бум в строителството на ядрени централи. Тласък на това даваттехнологичните центрове и базите с данни, които имат нужда от големи количества постоянна енергия. Малките модулни реактори, които се сочат за бъдещето на ядрената енергетика, също нямат решение за проблема с отработеното гориво.

Нещо повече според проучвания малките модулни реактори ще произвеждат подобен обем отработено ядрено гориво, а дори и може би малко повече на единица енергия спрямо конвенционалните реактори. Целта на малките реактори е те да бъдат модулни, тоест да могат да бъдат лесно изграждани, и за места, където като цяло няма условия за големи конвенционални реактори. Това означава, че те потенциално могат да бъдат много повече и да генерират много повече ядрени отпадъци от очакваното.

В САЩ има девет компании, които работят по 11 проекта за технология за ядрен реактор. Проучване на Ройтерс показа, че част от компаниите не мислят за проблема на този етап от разработването на проектите. Според други пък, докато дойде време да се съхраняват за постоянно първите количества отработено гориво, технологиите ще са напреднали и ще има лесно решение.

В България плановете са до 2050 година да има хранилище, в което ще бъдат съхранени останки от ядреното гориво. Част от въпросите, които трябва да бъдат решени около него е дали там да се съхраняват остъклени останки, които ще ни върнат производителите на горивото. В страната вече има решение за ниско-  и среднорадиоактивни отпадъци (от медицински процедури или замърсени съоръжения от ядрената централа) и това е хранилището "Радиана", което се намира в близост до площадката на АЕЦ "Козлодуй" и се очаква скоро да заработи.

Според оценките на експертите у нас условия за дълбоко погребване на радиоактивни отпадъци има в Северна България, но общественото мнение е един от проблемите пр ед реализацията на такъв проект.

Подобни предизвикателства има навсякъде по света. Американските власти например търсят "доброволци" сред местните власти и "подслаждат" офертата за хранилище за постоянно съхранение на отработеното гориво с паралелно изграждане на нови ядрени мощности, изследователски центрове и бази данни, центрове за обогатяване на уран и т.н. - проекти, които осигуряват милиарди доходи за щатския бюджет и нови работни места. Според Ройтерс решението за тези стимули показва голяма промяна в американската политика.

В световен мащаб освен Финландия за проекти за хранилище за трайно съхранение на високорадиоактивни отпадъци имат още Швеция, Канада, Швейцария и Франция. Швеция започна строителството през януари 2025 година и целта е съоръжението да заработи в края на 30-те години.

За останалите датите се приближават към 2050-та година.