Строежът на новите блокове в АЕЦ "Козлодуй" вероятно ще наложи емитиране на още дълг

Всеки долар, инвестиран в ядрена централа, носи четири долара за икономиката, сочат разчетите на Международния валутен фонд (МВФ), но търговските банки се притесняват от бавното строителство и трудностите, които обикновено съпътстват проектите. Затова и най-често изграждането на тези централи се финансира не от търговските банки, а от експортно-кредитни агенции. Техните модели обаче изискват 100% държавни гаранции.

Такова е положението и за двата нови блока в АЕЦ "Козлодуй", коментира пред журналисти директорът на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" Петьо Иванов. Експортно-кредитните агенции на САЩ и на Южна Корея са ангажирали по 8 млрд. долара за проекта, което означава, че българската държава трябва да осигури гаранции за около 16 млрд. долара. Българският енергиен холдинг (БЕХ), под чиято шапка е "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности", не може да се ангажира да финансира строителството, защото 100% от печалбата си предава под формата на дивидент за държавата.

Това означава, че трябва да бъде набран капитал и опцията е Министерството на финансите чрез свои ресурси или чрез емитирането на дълг да осигури необходимите средства за самоучастието за собствения капитал. Стремежът е работата, която се извършва преди окончателното инвестиционно решение, да бъде финансирана със собствени средства, които дружеството има налични.

Българската държава отдели в бюджета за 2024 година 1,5 млрд. евро под формата на държавни гаранции за проекта, които не бяха използвани и ще бъдат прехвърлени в Бюджет 2026. За 2027 година обаче ще трябва да има увеличение, защото са предвидени вече първите дейности и проектната компания ще трябва да разполага със средства, каза още Петьо Иванов. 

Токът вероятно ще се изкупува с договори за разлика

Той посочи, че в момента се работи по финансовия модел на проекта, който ще бъде предаден на Европейската комисия (ЕК) чрез Министерството на финансите. Очаква се това да стане през януари и Брюксел да започне процедура по нотификация в две направления - за държавната помощ при изграждането на централата, както и за изкупуването на произведената енергия.

Консултантите на проекта са препоръчали това да стане с дългосрочни договори за разлика. Тези договори обикновено предвиждат изплащане на компенсации, когато цената на пазара е под цената на произведената от централата електроенергия и обратното - при надвишаване, централата връща разликата.

Цената на проекта и на произведената енергия ще станат ясни при взимането на окончателното инвестиционно решение, отбеляза още Иванов. Той обаче посочи, че по аналогични проекти на Westinghouse в Полша първоначалните оценки са, че електроенергията ще струва около 130-140 евро за мегаватчас. "Не може да бъде много по-различна за България", каза Петьо Иванов.

Строежът на нови блокове ще е сред най-мащабните индустриални проекти в страната

Петьо Иванов участва в трети симпозиум на доставчиците на Westinghouse, който се провежда в София. От компанията обърнаха внимание и на договорите с повече от 30 местни доставчици, които вече са сключени. Това ще даде достъп на българските компании до международни проекти, опит и нови пазари, коментира зам.-министърът на енергетиката Георги Самандов в приветствието си към участниците във форума.

Той обърна внимание, че ядрените централи могат да осигурят търсената от високотехнологичните компании енергия - чиста, достъпна и предвидима. В България има и ясна политическа воля за реализацията на проекта за двата нови блока, допълни зам.-министърът.

Според него те ще бъдат от значение не само за енергийната сигурност на България, но и на целия регион и дават стратегическа позиция на страната ни в Югоизточна Европа.

В момента 70% от енергийния микс на България отговаря на условието за нискоемисионна енергия - 30% идват от възобновяемите енергийни източници, а 40% - от ядрената централа в Козлодуй, посочи още Самандов.

Изграждането на двата нови блока в съществуващата централа ще създаде площадка за 10 хил. души и това ще даде тласък за развитието на всякакви компании в региона, включително и от сектори, които нямат общо със строителството - например за доставка на храни и други индустрии.

Изграждането на двата нови блока реално ще бъде един от най-мащабните проекти за българската икономика, не само за енергетиката, посочи още Петьо Иванов.