Ще спрат ли ръста на цените промените в законите за КЗК и КЗП?

Предложенията на „Прогресивна България“ продължават да сблъскват управляващи и бизнес. Критиките към опитите за намеса на свободния пазар и рискове пред допълнително повишаване на цените не спират и след срещата на Националния съвет за тристранно сътрудничество по темата (НСТС), и след разговора на премиера Румен Радев с представители на големите търговски вериги. 

Голяма част от предложенията за промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията са опасни за потребителите, не за търговците. Това каза пред Nova изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов. Той беше сред участниците на вчерашната среща на премиера Румен Радев с търговските вериги. 

„Ние не искаме нищо повече от това, което е в Германия, но и нищо по-малко. Както в Германия няма таван на цените, така и при нас ние не предлагаме. Както в Германия няма таван на надценките, така и при нас ние не предлагаме таван на надценките. Но както в Германия има изсветляване на цялата верига на ценообразуване, така и искаме и при нас тя да бъде изсветлена”, каза Румен Радев при срещата.

Премиерът заяви в началото на срещата, че българските граждани заслужават качествени храни и прозрачни процеси.

„По кое да се съпоставяме с Германия? По мащаба на пазара, по покупателната способност, по това колко масло, мляко и месо потребява средно един германец и един българин, по типа и начина на хранене ли, по производителността и млекопреработката ли да се сравняваме? Ако ще се сравняваме по който и да е пазар, дайте да се сравняваме по всичко“, каза Вълканов пред Nova.

Той беше попитан дали по време на срещата, която се проведе при закрити врати, е имало заплаха от страна на Румен Радев към търговски вериги, че ако не променят начина си на работа, няма проблем в страната да останат само български вериги. Вълканов отказа да отговори и посочи, че този въпрос трябва да бъде официално отнесен към кабинета на Румен Радев.

„Има обща посока за размисъл, очевидна необходимостта да се подкрепят потребителите в някакъв момент по начин, който отговаря на правилата на конкуренцията“, каза Вълканов за срещата.

Според него големият проблем е ще имаме ли достатъчно качествена и конкурентна българска продукция, така че да задоволи вътрешното търсене, да стигне и на експортни пазари и да се конкурира успешно с вноса.

„Ако искаме да потърсим проблема в края на веригата, променяйки правилата, ще го намерим там. Големият разговор трябва да бъде какво се случва от зрънцето, от полето, как се отглежда, колко ефективно се отглежда, здравословна ли е тази храна, колко е конкурентна, може ли да задоволи по адекватен начин търсенето на потребителите“, каза Вълканов.

По думите му без големия разговор за производството мерки в края на веригата няма да доведат до очаквания резултат.

Според Вълканов редица текстове в предложените от мнозинството промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите са притеснителни не само за търговците, но и за доставчиците. Те могат да доведат до обратен ефект – потенциално ограничаване на потребителския избор и риск цените не да се намалят, а да се увеличат, смята още той.

„Справедливата цена в крайна сметка е пазарната“, каза Вълканов.

„По-големият проблем е, че ако се определи една справедлива цена, този, който е под нея, може да реши леко да се приближи до нея. Какво печелим от това и като потребители?“, попита той.

Има ли съвместно господстващо положение при веригите?

„В анализа на Комисията за защита на конкуренцията прекрасно се вижда, че и по отношение на надценки, и по отношение на цени, има достатъчно конкуренция“, каза още Вълканов.

„Това беше заявено категорично и ясно и от Росен Карадимов, председателят на Комисията. Той каза, че няма съвместно господстващо положение между играчите на пазара, има достатъчно конкуренция не само между големите търговци, но и на алтернативните пазари за дистрибуция.

Карадимов отбеляза, че както по отношение на производството, така и по отношение на търговията с храни, българското законодателство е хармонизирано с европейското – всички работят по едни и същи правила.

„Българският потребител има правото да знае защо в България и в Европа цената на една и съща стока е с определена разлика и то обикновено доста голяма“, заяви отново пред Nova заместник-председателят на Народното събрание от „Прогресивна България” Иван Ангелов.

Според него след като има хранителни вериги, които оперират както на българския, така и на различни европейски пазари, защо не може и в България да бъде като в страните с „установени модели на добра практика“ като Гърция, Хърватия, Германия, Португалия.

„Веригата на ценообразуване играе ключова роля. Ролята на социалната отговорност от страна на веригите е много голяма. В България българският производител трябва да се чуе, да се знае, той играе важна роля в този процес“, каза още той.  

Депутатът смята, че с административни мерки няма как да бъде определян размерът на цените, нито има как да се наложи техен таван или минимум.

Според него пазарът трябва да се саморегулира, но същевременно институциите са длъжни да вземат отношение за ограничаването на спекулативните действия от страна на търговците.

Вчера предложените мерки за овладяване на ръста на цените бяха обсъдени на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и срещнаха одобрението на синдикатите, макар и с бележки, но работодателите се въздържаха от подкрепа. По време на срещата стана ясно и че понятието „справедливата цена“, което среща сериозна критика и в парламента, и от страна на бизнеса, в крайна сметка може да се преобразува в „референтна стойност“.