860 млн. евро струва досега извеждането на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй", трябват още 423 млн. евро

За периода 2003 - 2024 година за извеждане от експлоатация на четирите малки блока (от І до ІV) са похарчени 860 млн. евро. Средствата са национални - по Фонд "Радиоактивни отпадъци" (РАО) и Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", както и европейско финансиране по Международен фонд "Козлодуй" (МФК). До 2032 година по разчет ще бъдат порачени още 217 млн. евро национално финансиране и 206 млн. евро по МФК, или общо 423  млн. евро, сочат разчетите на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО).

В двата национални фонда има малко над 3 млрд. лева към края на 2024 година.

Ниско- и среднорадиоактивните отпадъци от тази дейност в момента се съхраняват в хранилища на територията на централата. Те обаче ще бъдат "погребани" в Националното хранилище за редиоактивни отпадъци (НХРАО) на площадка "Радиана", чието строителство приключи през юли 2024 година.

Изграждането на това хранилище започна преди почти 20 години и коства общо 75,9 млн. евро, дошли почти изцяло от международни фондове. В момента се извършват дейности по довършване и контролни измервания, разказа директорът на ДП РАО Делян Петров по време на среща с журналисти в Козлодуй. Той уточни, че се очаква храниището да получи Акт 15 през март 2026 година, около месец и половина по-късно и Акт 16 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), а паралелно ще тече и процедура по одобрение от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

По закон тя продължава 9 месеца и експертите от регулатора са следили стриктно процеса по строителството. Затова и председателят Цанко Бачийски не очаква процедурата да се удължи, но всичко зависи от подадените документи и заявления.

"Ще се произнесем, когато сме напълно убедени, че радиоактивните отпадъци могат да бъдат съхранени безопасно", категоричен беше Бачийски.  

Петров обясни още, че строителството на "Радиана" е на три етапа и в момента приключва първият. Предвижда се в тази част да бъдат погребани останалите радиоактивни отпадъци от първите четири блока и от дейности в работещите два блока. Във втора фаза ще се отвори място за отпадъците от двете нови мощности, които се очаква да се построят на територията на АЕЦ "Козлодуй".

ДП РАО ще стартира процедура по избор на изпълнител за следващата фаза на ядреното хранилище, като очакванията са, че реализацията ще бъде значително ускорена спрямо първата. Досегашното строителство се е натъкнало на редица предизвикателства, включително и пандемията от коронавирус и войната в Украйна, които прекъснаха вериги на доставки и предизвикаха оскъпяване на материалите, инфлация и фалит на един от изпълнителите в консорциума, който реализира проекта.

Близо година строителството беше забавено и от процедури по обжалване на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), предприети в България и Румъния.

Докъде стигна извеждането от експлоатация на четирите блока?

В момента работата по извеждане от експлоатация на четирите малки блока в АЕЦ "Козлодий" е стигнала до "напълно празна машинна зала", каза експертът от АЯР Николай Грозев. В момента се демонтират парогенераторите (общо 24) и тече работата по т.нар. "освобождаване от регулаторен контрол", тоест преценка каква част е годна да бъде предадена за скрап. От една страна това намалява количествата отпадъци, които ще бъдат депонирани в НХРАО, а от друга -  носи приходи за ДП РАО.

Черните метали се продават основно на "Стомана Перник", а алуминият и други метали, представляващи интерес - отиват към западни компании.

Допълнително в България, единствено в Европейския съюз, се прилага и плазмено изгаряне, което намалява отпадъците 70 пъти.

Около 90% от отпадъците от производството на електроенергия от ядрените централи са ниско- и среднорадиоактивни. Те ще бъдат погребани в "Радиана" и ще бъдат под надзор за 300 години, след което радиоактивността им ще бъде спаднала и ще бъде отнент статутът им на такива, а мястото ще бъде освободено от надзора на контролните органи.

Отпадъците ще бъдат слагани в стоманобетонни контейнери (общо 6335 в първата фаза) и подредени в 22 клетки. Когато клетките се запълнят, те ще бъдат погребани под земята на площадката, която е в близост до АЕЦ "Козлодуй", обясни Ира Стефанова от ДП РАО. Дружеството само произвежда тези контейери, което намалява разходите.