Иван Йончовски: С батериите България пренарежда енергийния пазар в региона

Иван Йончовски е програмист и специалист по анализ на данни. Създател е на първата уеб страница табло, което следи пазара на електроенергия в България. Таблото изчислява цената на вноса и износа в реално време и за деня, както и мощността на разреждане на батериите. Анализира публичните данни от европейската енергийна мрежа – същите данни, с които работят институциите, но без техните интереси и без финансова обвързаност с нито един енергиен сектор. 

- Г-н Йончовски, каква голяма промяна настъпи в електроенергийния сектор в България в последните месеци?

- Промяната може да се определи с една дума, или по-скоро с две - съхранение на енергия. През последната година възстановихме още една от турбините от ПАВЕЦ "Чаира" и в комбинация с новоинсталираните батерии по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) възможностите за съхранение на електроенергия у нас вече надхвърлят 2000 MW. Това е огромно количество, съотнесено към потреблението в България.

Товарът в България варира между 3500 MW и 4500 MW. Разбира се, през зимата има по-високи пикове и рекордът беше преди няколко години - 7600 WM. Като цяло батериите и ПАВЕЦ предоставят 2150 MW. Не мисля, че някъде по света има такова съотношение между реален товар и възможности за съхранение, а ние все още не сме инсталирали всички батерии по ПВУ и не са възстановени всички турбини от ПАВЕЦ "Чаира". Промените са, както се казва, на няколко седмици.

Пълният им ефект тепърва предстои да се види, но още отсега можем да кажем, че случващото се в момента беше окачествявано като невъзможно или предстоящо в далечното бъдеще от енергийните анализатори само допреди 2-3 години, а то вече е пред очите ни.

- Колко бързо станаха промените?

- Ситуацията се мени буквално със седмици. До миналата година внасяхме електроенергия в пиковите часове поради това, че съседите ни разполагат с по-гъвкави мощности, но сега в момента картината тотално се обърна - изнасяме в пиковите часове, а внасяме през деня. Всяка една инсталирана батерия се включва веднага в пазара и ефектът от нея се вижда веднага.

- Защо България внася електроенергия през деня? Разполагаме с над 6000 MWp фотоволтаици - не достигат ли нашите мощности?

- Това е наистина интересен въпрос.Тъй като през голяма част от времето цената през деня е нулева, а над 80% от инсталираните фотоволтаични мощности продават на свободния пазар, инвеститорите във фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) предпочитат да спират централите си, защото за всеки продаден мегаватчас имат фиксирани разходи към доставчика и излиза, че им е по-евтино да не работят, отколкото да продават на нулеви цени. В същото време у съседите ни има централи с фиксирани изкупни цени и работят дори и при нулеви цени - в резултат на това внасяме от съседите.

- Другите страни нямат ли батерии като нас? Само ние ли направихме?

- Ние имаме преднина в региона заради това, че част от парите от ПВУ бяха насочени към батерии. Спрямо съседите засега водим, но и те готвят проекти с батерии – включително Гърция планира да пусне нов ПАВЕЦ тази година или следващата. И ето тук един огромен контраст между ПАВЕЦ и батериите - ПАВЕЦ „Амфилохия“ е планиран от 2013 г., започва строеж през 2022 г. с план да бъде готов през 2025 г. и вече закъснява 1-2 години. А ние реализирахме проекти с по-голям капацитет и по-голяма мощност за 1 година. Разбира се, ПАВЕЦ има своите предимства, но няма как да не отбележим, че модулността на батериите позволява те да бъдат инсталирани много бързо, което намалява инвеститорския риск - тоест прави ги по-привлекателни.

- Щеше ли да се случи този бум без помощта от ПВУ?

- Според мен да - има огромен интерес към съхранението на енергията, дори и без субсидии. Субсидиите по ПВУ просто ускориха процеса у нас.

- Кой печели от нулевите цени на електроенергията през деня?

- Печелят потребителите на свободния пазар и собствениците на батериите. Губят всички, които не са достатъчно гъвкави, за да ги избегнат - ФЕЦ, АЕЦ, въглищните централи. Всички се фокусират върху ФЕЦ, но истината е, че нулевите цени потискат средната цена, което намалява и печалбите на базовите централи.

- Видимо индустрията спря да се оплаква по медиите от високи цени на електроенергията. Защо? Може би токът поевтиня?

- Да, борсовият ток поевтиня в сравнение с миналата година с около 25%. Природният газ беше по-евтин спрямо 2025 г. през зимния сезон, а когато се случи кризата в Иран, вече започнахме да навлизаме в силния сезон на фотоволтаиците и те застъпиха на смяна. Ако до есента не се разреши кризата, очаквам по-високи цени на свободния пазар, сравнено с 2025 г. Тук доста от анализаторите бяха изненадани, макар че не виждам да се самоопровергават - прогнозите им бяха "газът е скъп, връщаме се към въглищата, ще се повтори 2021-2022 година", но такова нещо не се случи въпреки по-високата цена на газа.

- Защо не се случи?

- Нека сравним два месеца - август 2021 г. и април 2026 г. Цената на газа на борсата в Амстердам (TTF) е една и съща: 44,70 евро/MWh и съответно 45 евро/MWh. Цена на квотите, търгувани на ETS: ~55 евро/т и 69,8 евро/т през 2026. И сега: имаме една и съща цена на природния газ, по-скъпи квоти, но цената на тока през август 2021 е 111 евро/MWh, а през април 2026 е 91 евро/MWh при практически едно и също потребление.

Промяната при цената не е чак толкова драматична, но нека видим какво се случва с генерацията от въглища. В отговор на покачването на цените в България работата на въглищните централи тръгна нагоре — от около 900 MW в началото на юни до август бяха включени мощности с капацитет от над 2000 MW и над 3000 MW през октомври. Пазарът реагира по старому: скъп газ значи повече въглища. Но през април 2026 г. при практически същата цена на тока и при по-ниска цена на квотите генерацията от въглищата е близо до техническия минимум от 730 MW.

- Какво се е променило за този период?

- През 2021 г. година имаме 1700 MWp (мегаватпика) инсталирана мощност фотоволтаици, а през 2026 г. имаме близо 6000 MWp, 2 блока от ПАВЕЦ Чаира и над 7000 MWh батерии. Разбира се, същата промяна я има и в цяла Европа, не само у нас - зависимостта от природния газ и въглищата намалява. Виждаме го това до голяма степен в Гърция: те се "откачат" от природния газ и тръгват по испанския сценарий, където това вече се случи. Цените в Гърция са по-ниски от нашите от есента и то дори трансграничният капацитет не достига да се изравнят цените у нас и при тях, което показва, че те вървят в правилната посока.

- Какво стана в Испания и сега става в Гърция?

- Имат много електроенергия от слънце през деня и от вятър и все по-малка част от времето цената се определя от газовите централи. Вижда се и в момента - кризата с газа въобще не повлия на цените на електроенергията на Иберийския полуостров. Те успяват да постигнат това дори без батерии. Любопитното е, че при тях разреждането в час пик от батерии е около 50 MW, при нас е 30 пъти повече, тоест за да постигнем намаляване на цените до нивата в Испания, или ще трябва да инсталираме още съществено количество батерии, или трябва вятърни мощности.

- Какво друго интересно има в региона?

- Албания са в доста интересна позиция. Електроенергията в Албания е от язовири, които всъщност са батерии, които се зареждат от реките. Нямат проблеми със баланса - добавят ФЕЦ/ВяЕЦ (вятърни електроцентрали) и пестят водата – и когато цените са високи: износ, печалби и т.н.

Това трябва да започнем да правим и ние. Ако есента, преди старта на зимния сезон, язовирите не са пълни с вода, то тогава спокойно може да кажем, че хората, които взимат решенията в българската енергетика, са се провалили. ВЕЦ се ползва за покриване на вечерния пик, за който имаме предостатъчно батерии. Представете си, че имаме ВяЕЦ, батерии, ФЕЦ (който в слънчеви зимни дни произвежда силно) и пълни язовири. Лятото енергия от ВЕЦ няма да трябва, защото ФЕЦ, батерии и ВяЕЦ ще се справят. Ще влизаме в зимата с пълни язовири – реално батерия 1200 ГВч, което е 12 дни среднодневното ни потребление.

- Мит ли е, че съседите не искат да увеличим трансграничния капацитет, за да си пазят пазарите?

- Иронията е, че изглежда е точно обратното - ние наред с още 4 страни се опълчваме на централно планиране на разширяване на капацитета. И когато погледнем списъка с останалите страни: Полша, Франция, Финландия и Швеция, не може да не ни направи впечатление, че са страни, които в момента миксът е над 40% АЕЦ или въглища.

- Защо страните със АЕЦ и ТЕЦ-ове са против увеличаването на трансграничния капацитет?

- Досегашните въпроси бяха за анализ на данни. Данните показват, че е в интерес на потребителя да има повече трансграничен капацитет, защото до него ще достига по-евтина енергия. Обаче политиката не ги следва. Тука вече спекулирам: вятърът и слънцето са много и евтини, но са непостоянни. Обаче ако има голям трансграничен капацитет, какво се получава? Днес духа в Северно море - енергията достига до повече места. Утре грее слънце в Испания или пък духа там - същото. Енергията достига до повече места и това ще доведе до по-ниски цени и съответно по-ниски печалби за конвенционалните централи.

- Кога нощната евтина тарифа ще отпадне, защото вече през деня електроенергията е по-евтина?

- Пречките тук са абсолютно същите - нощната тарифа пази държавната енергетика. Ако имаме повече консумация през деня, цените през нощта ще паднат. Данъкоплатците ще спечелят от по-ниски цени, но държавните предприятия ще печелят по-малко пари и политиците ще имат по-малко финанси да разпределят. Просто интересът на гражданите и този на политиците не съвпада.

Държавната енергетика е една касичка. И оттук е голямата любов към големи проекти - най-лесно се краде от многомилионни проекти. Да си представим, че вместо да наливаме милиарди в нови ядрени мощности, парите се насочат например към ФЕЦ по покривите за лична употреба. Само за една ливада щяха да могат да откраднат 200-300 милиона. Ако тези пари отиваха за десетки хиляди проекти за собствена консумация, кражбата щеше да е много по-трудна. Моето мнение е, че трябва да се работи към това да се преминава на свободен пазар, но за това съвсем пък липсва политическа воля.

- Тоест политиците съзнателно работят за по-високи цени на тока? Българският избирател е известен с това, че не прощава по-високите цени на тока - как им се разминава?

- Това, което виждам в наративите, е, че си имат си лесен начин да прехвърлят вината на някой друг - я "Зелената сделка", я Украйна. Когато някой гражданин попита за цената на тока, е много лесно да бъде прокарана тезата, че Брюксел е виновен, а не управлението на българската енергетика. Зелена сделка има и в Гърция, обаче при по-малко корумпирано управление на енергетиката нещата се случват.

- Колко са ФЕЦ мощностите за собствено потребление на големи фирми у нас?

- Няма официални данни, но се говори, че извън мрежата са около 800 MWp ФЕЦ – някои вече си имат и батерии. Постоянно излизат съобщения „инсталирахме 1 MWh за собствени нужди на клиент". В последните 1-2 години батериите имат икономическа логика без субсидии особено за собствено потребление, където потребителите спестяват пари и за пренос. Енергийният преход не може да бъде спрян.

- Защо от 6500 MWр инсталирани ФЕЦ само до 3800 MWр работят едновременно?

- Заради липса на товар, който да ги поеме, и това, че имаме мощности, които не са гъвкави. Имаме 2000 MW ядрени мощности, над 2000 MW въглищни, 200-300 MW речни ВЕЦ — всичко на минимален принудителен товар — и товар от само 4000 MW. В Гърция – когато се покаже слънцето и ФЕЦ работят, намаляват газовите централи на минимум, а ние не може да правим това с ядрената централа и с въглищата. Просто АЕЦ/ТЕЦ на въглища и ФЕЦ не са съвместими, докато газови и ФЕЦ са съвместими.

Някои казват „искаме още 2 реактора в АЕЦ". Ще трябва да ги спират на 1 март и да ги пускат през ноември. В момента сме без 1 реактор в Козлодуй (в планов ремонт и презареждане) и сме износители. Къде ще се реализира енергията от 2 нови блока - никой не отговаря. Както и не казват колко ще струва токът от тях. Но това е друга тема.

- В предварителния ни разговори спомена, че трябва да инсталираме още вятърни мощности. Какво ще стане, ако не го направим?

- До голяма степен проблемите с генерацията на електричество, както и с цената му за периода април-октомври е решен - това ще се случи с батерии и ФЕЦ. Те ще определят цените. Не се виждат никакви признаци на намаляване на интереса към подобни инвестиции. Отворен остава въпросът за зимата. Към този момент няма подходяща технология за дългосрочно съхранение, а генерацията от ФЕЦ през зимата не е достатъчна да зарежда батериите. Опцията да се инсталира голямо количество ФЕЦ, че да е достатъчна през зимата, не е финансово рентабилна към този момент. И то не защото токът от ФЕЦ е скъп, а просто защото ако имаме достатъчно ФЕЦ да покрием зимата, то тогава през лятото ще трябва да изхвърляме енергията.

И тук идва вятърната електроцентрала (ВяЕЦ), която има перфектният профил - през лятото генерацията е най-малко, през ноември-февруари е най-голяма генерацията, тоест това е перфектното допълнение. Изглежда обаче тук държавата не проявява интерес да помогне на инвеститорите въпреки огромния интерес. Вероятно абсолютно същите интереси са застрашени, както говорихме преди малко. За мен тази позиция обаче е наивна - дори и да си заровим главата в пясъка и да не инсталираме ВяЕЦ, то тогава съседите ни ще ни заливат с енергия от вятър. Последната година има раздвижване и тръгнаха проекти за около 200 MW, но това е далеч от нужното ни от 4000-5000 MW.

- Кой има най-много язовири в региона?

- С най-много ВЕЦ сред съседите, включително речните, са румънците. С гърците сме горе-долу на едно ниво. Мисля, че миналото лято нашите „експерти пропагандисти" обясняваха как сме изнасяли за Украйна. Аз погледнах данните и всъщност покривахме на румънците слабите ВЕЦ при голяма суша и при двете страни, а румънците дори внасяха от Украйна. Ако разглеждаме язовирите като съхранение – румънците, гърците и после сме ние, но разликата не е много голяма. Но мисля, че занапред ще е важно стратегията по утилизирането им, а не толкова размера.

- Как влияе войната в Украйна, тъй като сега Украйна вече внася?

- Украйна е внеска около 4000 GWh от началото на година. Толкова е горе-долу генерацията от половин реактор от АЕЦ Козлодуй. За сравнение, нашето потребление от началото на годината е 16 000 GWh. Тези 4000 GWh идват от Унгария, Румъния, Полша и Словакия. Най-много има внос от Унгария и след това Румъния. Вносът от Румъния е средно около 350 MW. Това не е огромно количество, не е и пренебрежимо малко. Говорим за около 2% от средното потребление в България/Румъния и Гърция.

- Оптимист ли сте?

- За пазара — да. Батериите и ФЕЦ се случват, независимо дали политиците искат, или не. Вятърът ще дойде – ако не от нас, то от съседите ни. Енергийният преход не може да бъде спрян. По-малко оптимистичен съм за държавните инвестиции в енергетиката – там политическата инерция е реална. Но ако трябва да направя прогноза: след 3-4 години ще говорим за напълно различен енергиен микс и напълно различни цени и някои от сегашните решения ще бъдат преразгледани. Въпросът не е дали ще се случи, а колко грешки ще са направили политиците преди това.