ЕК рязко влоши прогнозата си за инфлацията у нас за тази година

Европейската комисия (ЕК) влоши прогнозите си за ръста на икономиката на България за тази година в сравнение с последната си прогноза, макар че леко я подобри за следващата. Очакванията за инфлацията у нас за 2026 година бяха повишени значително, но за следващата година все пак се очаква доста по-слабо ускоряване от предвиденото преди. Това се вижда от Пролетната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на Европейския съюз (ЕС).

Прогнози за България

За тази година ЕК сега очаква инфлацията, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), в България да се ускори до 4,2%, което е с едва 1,3 процентни пункта над прогнозата от есента. За следващата година от Комисията обаче прогнозират ръстът на индекса на потребителските цени да се забави в сравнение с предишните прогнози, достигайки 2,6% (при 3,7% в есенната прогноза).

Според прогнозите ускоряването на инфлацията тази година е основно в резултат на по-високите цени на енергоносителите, свързани с конфликта в Близкия изток, неотдавнашното покачване на цените на хранителните продукти и ефектите от сравнителната база, свързани с отслабващото въздействие на намалението на болничните такси през април 2025 г. Повишените разходи за суровини, вторичните ефекти от по-високите цени на енергията и устойчивата инфлация в сектора на услугите се очаква да поддържат инфлацията на високо ниво през 2026–2027 г., посочват от ЕК.

По отношение на икономиката очакванията са тя да нарасне с 2,5% тази година, като за сравнение в есенния доклад прогнозите бяха за ръст от 2,7%. За следващата година от ЕК очакват ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се забави – до 2,2%, което е само с 0,1 пр.п. над доклада от есента. Забавянето на растежа спрямо 2025 г. (3,1%) през 2026 г. и 2027 г. отразява по-бавното увеличение на частното потребление на фона на по-ниския ръст на заплатите и заетостта, както и по-ниските частни инвестиции.

Очаква се конфликтът в Близкия изток да окаже негативно влияние върху икономическата активност през 2026 г., тъй като неблагоприятният шок в условията на търговия намалява покупателната способност на домакинствата и отслабва доверието. Конфликтът също така ще понижи съвкупното търсене чрез по-слаб растеж на заетостта и леко понижение на очаквания растеж на заплатите. Очаква се публичното потребление да се забави, но да продължи да подкрепя вътрешното търсене.

В доклада си ЕК обръща сериозно внимание на държавния дефицит, който е достигнал 3,5% от БВП през 2025 г. Без последователни компенсаторни мерки по-високите разходи за подобряване на адекватността на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната и вътрешната сигурност, доведоха до трайно нарастване на дефицита от 2022 г. насам, отбелязват от Комисият. Освен това инвестиционните субсидии за „Български енергиен холдинг“, възлизащи на около 0,3% от БВП, са допринесли допълнително за увеличаването на дефицита през 2025 г.

След оставката на правителството в края на 2025 г. България функционира по временен бюджет за 2026 г. до крайната дата на настоящата прогноза. В този контекст и при липса на новоприети мерки разходите ще продължат да надвишават приходите. След силно увеличение през 2025 г. се очаква публичните инвестиции да останат относително стабилни през целия прогнозен период, подкрепени от ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост през 2026 г., по-голямото усвояване на други средства от ЕС и някои планирани доставки на отбранително оборудване през 2027 г.

Натискът от заплатите в публичния сектор се очаква да се успокои, въпреки че увеличенията ще останат по-високи от тези в частния сектор. Въпреки това дефицитът се очаква да се увеличи до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. поради остатъчни автоматични механизми в социалните разходи и устойчиви разходи за отбрана до 2027 г. 

По отношение на съотношението на държавния дълг към БВП очакванията са то да се увеличи от 29,9% през 2025 г. до 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г., главно поради първичния баланс.

(Продължава на следващата страница)