По-силна икономика, но и по-висока инфлация прогнозира ЕК за България

Прогнози за ЕС и еврозоната

Икономическият растеж на ЕС надмина очакванията през първите девет месеца на годината, като реалният растеж на БВП надмина прогнозирания през пролетта, посочват от ЕЙ. Това по-добро от очакваното представяне първоначално се дължеше на скока в износа преди очакваното увеличение на митата, но инвестициите в оборудване и нематериални активи също са се представили по-добре от очакваното — най-вече в Ирландия, но и в други страни. Продължаващият растеж през третото тримесечие е доказателство за устойчивостта на европейската икономика и нейната способност да се справя с безпрецедентни сътресения, отбелязва Комисията в доклада си.

В икономическата прогноза се предвижда реалният БВП да нарасне с 1,4% през 2025 г. в ЕС и с 1,2% в еврозоната, което е с по 0,3 пр.п. по-добре спрямо предишната прогноза. През 2026 г. се очаква растежът да остане същият в ЕС, но леко да се забави до 1,2% в еврозоната, а за 2026 г. – съответно да е 1,5% и 1,4%.

Общата инфлация в еврозоната ще се забави от 2,4% през 2024 г. до средно 2,1% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г. В ЕС инфлацията се очаква да следва подобна динамика от 2024 г., достигайки 2,5% през настоящата година и забавяйки се до 2,1% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г.

В перспектива рисковете за перспективите за растеж са низходящи. Продължаващата несигурност в търговската политика продължава да оказва натиск върху икономическата активност, като митата и немитническите ограничения могат да ограничат растежа на ЕС повече от очакваното.

Всяко по-нататъшно ескалиране на геополитическите напрежения може да засили шоковете в предлагането. Същевременно преоценката на рисковете на пазарите на акции, особено в технологичния сектор в САЩ, може да повлияе на доверието на инвеститорите и условията за финансиране. Вътрешната политическа несигурност също може да окаже натиск върху доверието. Накрая, нарастващата честота на бедствия, свързани с климата, може да подкопае растежа.

От положителна гледна точка, решителният напредък по реформите и програмата за конкурентоспособност, по-високите разходи за отбрана, насочени към производството в ЕС, и новите търговски споразумения могат да подкрепят икономическата активност повече от очакваното, отбелязват от Комисията.

Очаква се общият публичен дефицит на ЕС да се увеличи от 3,1% от БВП през 2024 г. до 3,4% през 2027 г., отчасти поради увеличението на разходите за отбрана от 1,5% от БВП през 2024 г. до 2% през 2027 г.

Прогнозите сочат, че съотношението на дълга на ЕС към БВП ще се увеличи от 84,5% през 2024 г. до 85% през 2027 г., като съотношението в еврозоната ще нарасне от около 88% до 90,4%. Това отразява продължаващите първични дефицити и факта, че средната стойност на публичния дълг е по-висока от номиналния растеж на БВП. До 2027 г. се очаква четири държави членки да имат съотношение на дълга над 100% от БВП.

За водещите икономики в ЕС очакванията са Германия да отчете анемичен ръст на БВП от 0,2% за тази година, който обаче ще стигне 1,2% през 2026 и 2027 г. Икономиката на Франция ще се разшири с 0,7% тази година и съответно 0,9% и 1,1% през следващата и 2027 г. година, а на Италия – с 0,4% през 2025 г. и с по 0,8% през следващите две години. Испания ще отчете увеличение на БВП от 2,9% през 2025 г., което обаче ще се забави до 2,3% през следващата година и 2,0% през 2027 г. Прогнозите показват, че най-силен ръст през тази година ще отчете Ирландия – от забележителните 10,7%, а на дъното ще е Финландия с ръст от 0,1%.