Европейската комисия (ЕК) подобри прогнозите си за ръста на икономиката на България за тази и за следващата година в сравнение с последната си прогноза. Очакванията за инфлацията у нас за тази година са занижени минимално, но за сметка на това за 2026 г. се очаква значително по-бързо повишение на цените в сравнение с предишния доклад, макар и все пак да има забавяне спрямо нивата от 2025 г. Това се вижда от Есенната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на Европейския съюз (ЕС).
Прогнози за България
За тази година ЕК сега очаква инфлацията, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени, в България да се ускори до 3,5%, което е с едва 0,1 процентни пункта по-малко в сравнение с прогнозата от пролетта. За следващата година от Комисията обаче прогнозират ръстът на индекса на потребителските цени да се ускори значително повече в сравнение с предишните прогнози, достигайки 2,9% (при 1,8% в пролетната прогноза).
Според прогнозите инфлацията тази година ще се ускори вследствие на увеличението на ставките на ДДС върху хляба и ресторантите, по-високите акцизи върху тютюна и увеличението на регулираните цени на газа, отоплението и електроенергията. Освен това цените на хранителните продукти са се повишили през по-голямата част от годината поради по-високите цени на вноса.
Забавянето на инфлацията през 2026 г. ще се дължи на отшумяването на ефекта от регулирането на увеличението на цените. Очаква се обаче инфлацията в сектора на услугите и хранителните продукти да остане висока, докато цените на енергията ще останат стабилни, в съответствие с цените на суровините. По-високата инфлация на хранителните продукти се дължи както на по-високите цени на вноса, така и на нарастващите заплати на местните производители. Прогнозира се инфлацията да се ускори отново до 3,7% през 2027 г., главно поради увеличението на цените на енергията в резултат на прилагането на директивата ETS2, ако тя не бъде отложена.
По отношение на икономиката очакванията са тя да нарасне с 3,0% тази година, като за сравнение, в пролетния доклад прогнозите бяха за ръст от 2,0%. За следващата година от ЕК очакват ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се забави леко – до 2,7%, което е значително над 2,1% в доклада от пролетта.
В доклада се очаква потреблението и инвестициите да отбележат спад през втората половина на 2025 г. поради по-ниския принос на публичния сектор в отговор на по-ниските от планираните държавни приходи. През 2026 и 2027 г. се очаква растежът на частното потребление да се забави в съответствие със забавянето на растежа на заплатите и социалните трансфери. Прогнозира се, че частните инвестиции ще продължат да подкрепят растежа с подобряването на бизнес доверието в контекста на приемането на еврото. Ускоряването на усвояването на средства от ЕС, започнало през 2025 г., се очаква да продължи и през 2027 г. Приносът на нетния износ към БВП остава леко отрицателен до 2027 г.
Очакванията за държавния дълг са да нарасне до 28,5% през 2025 г., което е с 3,4 пр.п. повече спрямо пролетната прогноза, а през 2026 г. да стигне 30,6%, което също е с 3,5 пр.п. повече. За 2027 г. се прогнозира допълнително увеличение до 32,6%.
Предвижда се фискалният дефицит да остане на ниво от 3,0% през 2025 г., колкото беше и през 2024 г., макар че това е леко над предишната прогноза за 2,8% от БВП. ЕК подчертава, че за тази година нивото се дължи на увеличението на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната и вътрешната сигурност. В резултат на това растежът на разходите продължава да изпреварва увеличението на приходите въпреки усилията за подобряване на събираемостта на данъците, възстановяването на стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантски услуги и положителното въздействие на растежа на заплатите в частния сектор.
През 2026 г. натискът върху разходите от заплатите и пенсиите в публичния сектор се очаква да се успокои, а капиталовите разходи за отбрана да бъдат по-ниски, което ще допринесе за намаляване на дефицита до 2,7%. През 2027 г. обаче, на фона на втората фаза от планираните доставки на отбранително оборудване на стойност 1,2% от БВП и при липса на компенсаторни мерки, се прогнозира дефицитът да се увеличи до 4,3%.
(Продължава на следващата страница)


Верижна катастрофа в София
Кметът на Варна: Говорил съм с много министри за ремонта на Аспаруховия мост
Седмичен хороскоп 23 ноември - 29 ноември 2026
Навършват се 5 години от трагедията с 9 жертви в дом за възрастни в село Рояк
11 месеца след катастрофата с две жертви на Колхозния започва делото срещу шофьора
България е подходяща за дейта центрове, но администрацията трябва да се забърза
Истинският скандал около Nvidia не е свързан с чиповете
Наистина ли са ни нужни 92 000 души на климатична конференция?
Пет направления, по които САЩ и Китай се сблъскват в AI сферата
Сривът в оценките на технологичните акции открива инвестиционни възможности
Това Porsche трябваше да бъде почти „вечно“
Ferrari показа нов модел, проектиран за писта, но с разрешение за пътя
Само срещу 4100 долара американец се сдоби с кола за 140 000 долара
Евро 7 ще може да спира PHEV по време на движение
Пенсионер си направи Bugatti Type 35 за 6000 евро
Дронове атакуваха още един руски кораб край бреговете на Либия
Благомир Коцев: Готов съм да продължа битката за Варна, атаките в Черно море застрашават туризма и корабоплаването
Разузнаването на САЩ охлади тона на Тръмп: Путин не ни е приятел
Енергийният министър: Няма да има поскъпване на тока и парното през зимата, газа може да поскъпне
„Магистралата е ужасна” – пострадалият на АМ „Тракия” лекар проговори след 3 дни в кома