Дали Бюджет 2026 наистина е „бюджет на реалността“?

През ноември, когато правителството на Росен Желязков (ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС) трябваше да изготви бюджета за 2026 г., финансовият министър Теменужка Петкова многократно обяви, че това е „възможният бюджет“. По-късно той беше оттеглен под натиска на масови протести, а на негово място се оказа възможен друг. До приемането му обаче така и не се стигна заради оставката на правителството.

Сега кабинетът на Румен Радев („Прогресивна България“) представя финансова рамка, анонсирана като „бюджет на реалността“. Въпреки това около него остават да витаят твърде много въпроси.

Проектобюджетът, изготвен от вицепремиера Гълъб Донев, съдържа рекорден дефицит от 5,7% от БВП, въпреки че според Закона за публичните финанси максимумът е 3%. Заради това разминаване бившият финансов министър Теменужка Петкова предупреди, че бюджетът може да бъде атакуван пред Конституционния съд, а експерти отчитат високата стойност като негативен сигнал към инвестиционната общност и удар по имиджа на България.

Това е „бюджетът на реалността – с числата такива, каквито са“, обясни Донев в студиото на БНТ преди няколко дни. Това е и тезата, която представителите на „Прогресивна България“ защитават. Още повече, че половината година вече е минала. С това се обяснява разликата в полза на разходите в бюджета спрямо приходите със 7,2 млрд. евро.

„Да, дефицитът е там, където е, и той е резултат от предишни действия, от предишни години“, допълни от парламентарната трибуна и премиерът Румен Радев, цитиран от БНР. Ако всеки път, когато управляващи обвиняваха предшествениците си за състоянието на публичните финанси, това водеше до свиване на дефицита, бюджетът на България вероятно щеше да излезе на излишък. Реалността, както става ясно, е друга, и включва надвиснала процедура по свръхдефицит срещу България.

Че проблемът не започва с настоящия бюджет, са категорични и работодатели, и експерти, и синдикати, и дори управителят на Българската народна банка (БНБ). Че е необходимо тенденцията да бъде обърната в спешен порядък, отново са убедени всички. Това, дали мерките, разписани в настоящия бюджет, са достатъчни, обаче поражда редица въпроси.

В него са заложени известни важни промени като прекратяване на автоматизмите в заплатите в бюджетната сфера – един от виновниците за високия темп на нарастване на разходите в бюджета. Новият бюджет предвижда и държавните служители да започнат да плащат осигуровките си сами – засега с компенсации от държавата.

Заложени са обаче и рекордни капиталови разходи и средства за издръжка, за които управляващите все още не са успели да предоставят достатъчно убедително обяснение. Остава несигурно и дали планираните разходи, за компенсирането на които е предвидено поемането на държавен дълг до над 10 млрд. евро, наистина ще се реализират в този размер.

Едно от спорните пера се оказаха средствата, предвидени за издръжка, които се повишават спрямо 2025 г. с над 35%, или с над 1,5 млрд. евро. Въпрос за размера им беше поставен не само от опозицията – темата е била повдигната и от работодателските организации по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Отговорът дойде в доклад, изчетен от финансовия министър Гълъб Донев, в който са изброени разходи за издръжка в размер на 1,034 млрд. евро – сред тях за провеждане на избори, за ремонт на пътища, „Евровизия“, Джиро д‘Италия и земеделски субсидии. За останалите 0,5 млрд. евро информация към момента липсва.

Към това може да се добавят и „техническите грешки“ в разходите като тези, завишили бюджета на ВСС с 53 млн. евро и тези, повишаващи заплатите на шефовете на Агенцията за ядрено регулиране и на Комисията за енергийно и водно регулиране с между 1000 и 2000 евро. Финансовият министър обяви, че вече са коригирани, но фактът на допускането им сам по себе си поражда недоверие.

Към това можем да добавим и широко дискутираните „фактури в чекмеджета“ – разходи за извършени, но нефактурирани дейности по строителство и ремонти.  Депутатът от „Прогресивна България“ Антон Кутев даде пред Nova за пример договор за 50 млн. евро, който може да се окаже фактуриран едва след приемането на бюджета за 2026 г. Така, без да бъдат планирани средства за това, би се наложило да бъдат изплатени.

Към момента обаче няма ясни индикации Министерството на финансите да знае колко точно са тези договори – поне така изглежда от направените до момента изказвания по темата и предвид възложения одит на Агенция „Пътна инфраструктура“. Въпреки че бяха поискани общо три одита – заедно с тези на консолидираната фискална програма и пенсионната система, този на само една агенция – за пътната инфраструктура, се оказа с най-дълъг срок – окончателният доклад се очаква до 31 януари 2027 г.

Това означава, че реалната картина за неразплатените договори ще бъде ясна едва през следващата година, когато не просто бюджетът за 2026 г. ще бъде приет, а и този за 2027 г. вече трябва да е влязъл в сила. Затова и не е ясно как той ще може да бъде използван за планирането на публичните финанси, още повече предвид процедурата по свръхдефицит, която се очаква да стане факт през този месец. Заради нея България ще трябва да представи финансовите си планове за 2027 г. още на 15 октомври. Това скъсява времето от обичайния срок до 31 октомври, който предишни управления редовно пропускаха заради необходимостта бюджетната процедура да се задвижи след извънредни избори.

Управляващата партия постигна пълно мнозинство за първи път от 90-те години насам, но въпреки това обяви, че бюджетът за 2026 г. не съдържа техни политики заради завареното положение, а вижданията им ще бъдат заложени във финансовата рамка за 2027 г.

Бюджет 2026 може наистина да е бюджетът на реалността, в който да не се правят „счетоводни трикове“ като изкуствено надута приходна част и отлагане на разходи. Би било добре обаче да сме сигурни, че това е така, преди да бъде приет с рекорден дефицит и предвиден непрекъснат ръст на дълга, за който се очаква да бъде 50,5 млрд. евро до 2028 г. (35,2% от БВП). Ясно е, че изготвянето на бюджет за половин година е предизвикателство, но ако накрая се окажем свидетели на сериозно разминаване между заложеното и изпълненото, това може да хвърли сянка и върху бюджета за 2027 г.