Справедливи цени, нелоялни търговски практики и случаят Германия

„Ние не искаме нищо повече от това, което е в Германия, но и нищо по-малко“, каза премиерът Румен Радев при срещата си с представители на големите търговски вериги в страната. Тогава той обоснова предложените законопроекти за промени в сферата на защитата на конкуренцията и потребителите, като заяви, че са „заимствани от най-добрите европейски практики и особено – от немското законодателство“.

Депутатът от "Прогресивна България" и една от основните движещи сили на законодателните промени Явор Гечев също изброи Германия като една от държавите, които се ползват за пример.

Германия традиционно предизвиква завист у други държави като една от страните в ЕС с най-ниски цени на хранителните стоки. Зад това обаче стоят редица фактори, сред които конкуренция, производствена сила, цялостно състояние на икономиката – третата най-голяма в света по данни на Световната банка за 2024 г. Според същия списък българската икономика е на 68-о място, между Гватемала и Узбекистан.  

Въпреки това европейската държава, изглежда, също среща предизвикателства по отношение на търговските вериги и производителите на храни.

Справедлива цена

Справедливата цена, наред с нелоялните търговски практики, се появява и в германския дневен ред. През 2020 г., и то още преди Covid-19, тогавашният канцлер Ангела Меркел е изправена пред необходимостта да отговори на исканията на земеделските производители, които се оплакват от комбинацията между европейските изисквания за земеделие, ниските изкупни цени на продукцията си и от нелоялни практики, чрез които търговските вериги оказват натиск върху по-малките доставчици. Това се случва малко повече от година преди края на 16-годишното ѝ управление. 

Тогава Меркел свиква среща с търговските вериги, на която им заявява, че носят голяма отговорност. Покрай фермерските протести в Германия за „справедливи“ цени за земеделските производители призовават от Социалдемократическата партия (СДП) и Зелените. Тогава Меркел обявява, че не става дума за „налагане на минимални цени, определени от правителството“, а за справедливи отношения между участниците в производството на храни.

В деня на срещата най-големият германски таблоид „Билд“ излиза със заглавие „Правителството иска да направи храната ни по-скъпа“.

„Убеден съм, че търговските вериги осъзнават своята роля и са готови да поемат социална отговорност към гражданите в труден за тях период на намаляваща по различни причини покупателна способност“, каза и Румен Радев по време на срещата си с представители на търговските вериги в София като ехо към изказването на Меркел отпреди 6 години.

„Справедливата цена не е субективизъм. Ние трябва да имаме някаква социална мярка, спрямо която ти да можеш да прецениш – за държавата това е справедливата цена“, заяви земеделският министър Пламен Абровски.

„Тя не представлява нито твърд таван на цената, нито твърд таван на надценката, а нашето виждане за това колко би трябвало по-скоро да бъде цената на един артикул в една нормално функционираща пазарна икономика“, каза депутатът Константин Проданов.

По време на срещата на германския канцлер с търговските вериги през 2020 г., макар темата за справедливите цени и нелоялните практики също да се дискутира, правителството на Ангела Меркел е трябвало да отговори на по-различен въпрос – как да предложи на производителите по-добри условия при силно концентриран пазар на хранителни стоки, където функционират четири големи играча, при съществуващите ниски цени на края на веригата, с които са свикнали потребителите.

Българското правителство трябва да реши много по-сложна задача – как да ограничи ръста на цените на хранителните продукти, но подпомагайки българското производство, което се оплаква от ниски изкупни цени и висока конкуренция от вносни стоки.

Прилики и разлики

В Германия от 1990 г. законодателството предвижда ДДС от 7% върху всички хранителни стоки – плодове, зеленчуци, месни продукти и др. Данъкът върху напитките обаче е различен и през годините достига до 19%. В България ДДС върху храните е 20%, като по време на кризата с Covid-19, беше намален на 9% за някои стоки и услуги и на 0% за хляба и брашното.

С приемането на Закона за държавния бюджет за 2025 г. обаче тази отстъпка отпадна, след като се прецени, че нулевата ставка не е довела до понижаване на цената на хляба. Остана намалената ставка от 9% за услуги по настаняване, книги, учебници и периодични издания, бебешки храни и пелени. За момента намаляване на данъчната ставка за храните с цел да бъде променена крайната цена не е обсъждано. След дискусиите около бюджетите за 2024 и за 2025 г. подобен ход изглежда малко вероятен, от една страна, заради негативното си отражение върху бюджета, от друга – заради спорния си ефект върху крайната цена.

Друга разлика между двете държави е производството и потреблението. Доклад на американското министерство на земеделието от 2025 г. определя Германия като най-големия пазар за хранителни стоки и напитки в Европейския съюз с „над 84 милиона потребители с високи доходи“. Според същия доклад продажбите на дребно на хранителни стоки в Германия са достигнали 293,1 млрд. долара през 2024 г. (252,76 млрд. евро), а трите най-големи търговски вериги – Edeka Group, REWE Group и Schwarz Group – осигуряват 65,9% от приходите в сектора на търговията на дребно. Според друг доклад – на международната асоциация по проблемите с бедността Oxfam трите вериги, заедно с четвъртата голяма – Aldi –  държат 87% от пазара.

По данни за този период в България пазарният дял на модерната търговия, т.е. големите търговски вериги, е около 55-60%, като сходна е информацията, представена от пазарния анализатор Владимир Чириков пред Mediapool. В този смисъл пазарът в България все още не е толкова концентриран, колкото германския, където, изглежда, големите вериги предоставят ниски цени на потребителите, но с обвинението, че това се случва за сметка на производителите.

Параметрите на двата пазара изглеждат несравними, още повече, че населението в България, т.е. общия брой на потребителите, е под 6,5 млн. души.

Друга голяма разлика е мащабът на производството, което у нас е в значително по-малки размери. Покрай дискусиите за цените на хранителните стоки, огромна тема в България се оказа млечният сектор. Вносителите на промените в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията Явор Гечев и Константин Проданов от „Прогресивна България“ даваха за пример за неоправдано висока цена тази на маслото, а земеделският министър Пламен Абровски се фокусира върху разликата в цената между вносния и местния кашкавал във веригите.

Проблемът с млякото

Според данните от секторния анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), представен в края на 2025 г., най-сериозни структурни деформации на пазара се наблюдават при млякото и млечните продукти. Има спад при производството както на прясно мляко, сирене и кашкавал, така и на яйца. За периода 2020-2024 г. производството на сурово краве мляко е намаляло с 25%, докато вносът на мляко и млечни продукти се е увеличил с 43% за 5 години, като ръстът е с 24% само за последните три години. Най-сериозната констатация от доклада обаче е, че секторът е силно концентриран – двама участници имат доминиращо влияние върху преработката и реализацията на продукцията.

Вследствие на секторния анализ КЗК започна ревизия на решението си от 2023 г. да разреши концентрация между двете компании – лидери в сектора: „Тирбул“ (производител на марките „Верея“ и „Олимпус“) и „Обединена млечна компания“.

Въпросът с производството на мляко беше коментиран и от земеделския министър Пламен Абровски. В сутрешния блок на БНТ на 22 май каза, че в България има недостиг на мляко, докато в ЕС има свръхпроизводство на мляко. Тогава министърът заяви, че от 2013 г. европейското мляко влиза в България на по-ниска цена и млекопреработвателите работят с по-евтина суровина. Защо обаче това не води до по-ниска крайна цена? Според Абровски – заради надценката. Запитан директно къде по веригата има най-голямо изкривяване, той отговори, че „агрохранителната верига е процес“ и премина към въпроса за кооперативите в земеделието – тема, която е на дневен ред от поне 2008 г., когато тогавашният председател на Комисията по земеделие в Европарламента Нийл Париш препоръчва на българските земеделци да се обединят в кооперативи. Такива структури към момента няма изградени.  

На този фон сравнението с Германия също не е достатъчно обективно с оглед на това, че кооперативите в страната отдавна са добре познати, а страната е отговорна за добива на една пета от млякото в ЕС (22%) към края на 2024 г. по данни на Евростат. Според европейските данни България е добила 634 130 хил. литра краве мляко, а официалните данни на Министерството на земеделието показват малко по-висок резултат – 687 584 хил. литрa – несравнимо по-малко от 33,8 млн. тона краве мляко, произведени в Германия.

Източник: МЗХ

Същевременно, най-актуалните данни, публикувани в сайта на българското земеделско министерство, показват, че средните изкупни цени на краве млякото са около средните за Европейския съюз.

В крайна сметка намерено ли е решение в Германия?

През 2024 г. земеделските производители в ЕС протестираха заради тежките регулации в сектора. В сред протестиращите фермери отново се повдигаше темата за отношенията им с търговските вериги. Макар цените на хранителни стоки в Германия да продължават да са по-ниски от тези в България, и страната отчита нарастването им – както заради войната в Украйна през 2022 г., така и днес – заради новата война в Персийския залив.

Статия на The Local Germany от април говори за това как ръстът на цените за горива и енергия започва да се отразява върху икономиката и потребителските цени – храната също поскъпва заради разходите за транспорт и продукция, които са силно зависими от горивата.

В Германия темата за отношенията между производители и търговците продължава да е на дневен ред и проблемите не изглеждат решени, дори напротив. Цените на хранителните стоки се повишават, но това не носи повече приходи на производителите – малки и средни ферми изчезват, както сочи проучване на Heinrich Böll Foundation, представено през януари и цитирано от „Дойче веле“. Като отговор на проблема в началото на годината социалдемократите предлагат в началото на годината супермаркетите да продават най-важните продукти от първа необходимост на по-ниски цени. Звучи ли ви познато? Все пак там идеята е отхвърлена от земеделския министър Алоис Райнер.

Очевидно е, че управляващите политици у нас виждат сходни проблеми между пазара в Германия и в България, но това не означава, че е открито решение. Фактът, че България няма размерите и устройството на германското земеделие и производство, нито се ползва с традиционно ниски цени на хранителните стоки, прави задачата значително по-трудна за решаване, а това няма да се случи с бързи мерки.