Войната натежава на глобалния растеж, а опасенията за цените се засилват

Световната икономика показва признаци на отслабващ импулс и нарастващ инфлационен натиск през третия месец на енергийна криза, предизвикана от войната.

Проучвания сред мениджъри по покупките от Австралия до Европа сочат засилващ се натиск за производствените и сервизните компании през май. По-специално, фабричната активност, измерена от S&P Global, или се забавя, или се свива, според всички индекси, публикувани в четвъртък, с изключение на този във Великобритания, пише Bloomberg.

Въпреки че резултатите показват продължаващите ефекти от нарастването на запасите, най-вече в САЩ, те също така подчертават как увеличаващите се разходи принуждават бизнеса да поеме удара или да сподели натиска с клиентите.

Графика: Bloomberg

Както и през април, най-лошото въздействие се наблюдава в еврозоната, като рязко падащите показатели във Франция поднасят най-голямата изненада. Производството там и в най-голямата икономика в региона, Германия, се свива.

Като цяло, числата допълват доказателствата, че шоковете от растежа и инфлацията заради кризата в Близкия изток се разпространяват. Това усложнява задачата на централните банкери. Предвид вероятността, че покачването на цените може да се ускори, централните банкери може да се наложи да повишат разходите по заемите, дори за сметка на ограничаване на отслабения растеж.

Притеснението за инфлацията и перспективата за последващи повишения на лихвените проценти са това, което обзе инвеститорите през последната седмица. Разбирането им за фискалните последици доведе до разпродажба на държавни облигации, което повиши доходността по еталонните държавни облигации до най-високо ниво от повече от две десетилетия.

Опасността, която идва с по-високите разходи по заемите, определени от централните банки, е, че растежът в някои икономики може да спре или дори да се обърне.

„Има доста голям шанс, предвид колко слаб е растежът в Европа, да получим нещо като техническа рецесия“, коментира пред Bloomberg Мелани Бейкър, икономист в Royal London Asset Management. „В момента се усеща полъх на стагфлация“, добавя тя.

От данните, публикувани в четвъртък, тези за Индия и Япония може би показват най-голяма устойчивост. И в двете страни производството в частност поддържа относително стабилен, макар и забавящ се темп на растеж. Продължаващите усилия за складиране изглежда помагат на японските фирми, но въздействието върху разходите за енергия също е силно.

„Данните за цените рисуват все по-тревожна картина“, коментира Анабел Фидес, икономист в S&P Global Market Intelligence. „Ако натискът върху разходите продължи да нараства и търсенето намалее, бизнес доверието и икономиката като цяло биха могли да бъдат подложени на по-голям натиск“, добавя тя.

Усилията за запълване на запасите са най-значителни в САЩ, където индексът на фабричната активност сигнализира за най-бързото разширяване от четири години, водено от опитите на клиентите да изпреварят нарастващия ценови натиск, произтичащ от войната. Индексът на цените, платени за суровини, междувременно скача до най-високото си ниво от юни 2022 г.

Други основни показатели сочат признаци на стрес, като заетостта в услугите и производството се свива най-много от почти две години.

Крис Уилямсън, главен бизнес икономист в S&P Global, описва общите резултати като показващи „само умерен растеж на бизнес активността, тъй като търсенето отново е притиснато от по-нататъшен скок на цените и работните места се съкращават“.

Междувременно Австралия преживява по-голяма слабост. Показателят за корпоративните настроения е на рекордно ниско ниво, наблюдавано за последно в разгара на пандемията, макар че този път това се дължи на опасенията от инфлация.

Именно в Европа, най-вече във Франция, изглежда се материализира най-силният удар върху растежа. Бизнес активността в еврозоната се свива с най-бързи темпове от 2 години и половина, подкрепена единствено от продължаващото натрупване на запаси в производството. Общата устойчивост в по-широкия регион устоява на свиванията във фабриките и в двете най-големи икономики.

Графика: Bloomberg

Докладите засилват опасенията на Европейската централна банка (ЕЦБ), че е необходимо увеличение на лихвите, за да се предотврати затвърждаването на по-високите разходи за живот, дори ако това вреди на растежа. Управителят на белгийската централна банка Пиер Вунш коментира пред Bloomberg, че увеличението на лихвите на 11 юни е „вероятно“, ако войната не приключи скоро.

Покачването на ценовите показатели в проучването вече подсказва, че инфлацията ще бъде близо 4% през следващите месеци. Това, в съчетание с нарастващите признаци, че регионът навлиза в икономически спад, създава задълбочаваща се дилема за политиците.

Във Великобритания общият индикатор показва първи спад в бизнес производството от повече от година в момент, когато вътрешнополитическите сътресения натежават на настроенията. Последният път беше отчетено свиване през миналия април, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи мита върху вноса на британски стоки.

Производството продължи да расте, но както и другаде този импулс вероятно ще се обърне, когато запасите на клиентите бъдат попълнени преди по-високите цени.

Що се отнася до Европа като цяло, Бейкър от Royal London казва, че всичко сега зависи от това дали войната с Иран ще продължи, както и блокирането на Ормузкия проток.