Централните банки имат сериозен проблем с лихвените проценти

Ускоряващата се инфлация в САЩ и по света поставя Федералния резерв и другите централни банки пред сериозен проблем - отрицателни реални лихвени проценти, пише Ройтерс. Централните банкери може и да искат да останат търпеливи, но продължаващият срив на облигационните пазари изпраща ясно послание: повишете лихвите сега.

Неочаквано силните данни за инфлацията в САЩ миналата седмица тласнаха реалния, коригиран спрямо инфлацията лихвен процент по федералните фондове под нулата за първи път от три години. Ако Фед не предприеме действия, нарастващата инфлация ще изтласка реалните лихви още по-дълбоко в отрицателна територия. Внимателно следено проучване на филиала на Фед във Филаделфия сред анализатори в петък предвиди средна обща инфлация по CPI (индекса на потребителските цени) от внушителните 6% за това тримесечие.

Отрицателните реални лихви имат силно стимулиращ ефект, така че поддържането на коригираните спрямо инфлацията лихви под нулата на фона на един от най-големите енергийни шокове в света изглежда нелогично - особено когато фондовите пазари са на рекордни върхове, а финансовите условия като цяло са изключително разхлабени.

Разбира се, спадът на реалните лихви под нулата отразява неочаквания характер на кризата и колко бързо се ускори инфлацията, но въпреки това поставя централните банкери в изключително неудобна позиция.

Докато Австралийската централна банка и Норвежката централна банка вече повишиха лихвите, повечето централни банкери все още изчакват. Те може да предпочетат да изчакат още няколко седмици или месеци, за да оценят влиянието на енергийния натиск върху растежа и заетостта, надявайки се облигационният пазар да свърши част от работата и инфлационният скок да се окаже временен.

Но този план не проработи особено добре през 2022 г. А при ускоряващи се потребителски цени, нарастващи инфлационни очаквания и разклащащи се облигационни пазари, времето не е на тяхна страна.

Великобритания ли е следващата?

Федералният резерв далеч не е единственият в тази ситуация.

Сред останалите централни банки от Г-4 само основната лихва на Английската централна банка (АЦБ) все още е положителна в реално изражение, но и това вероятно ще се промени, ако инфлацията във Великобритания достигне 3,75%. В момента тя е 3,3%.

Коригираната спрямо инфлацията лихва на Европейската централна банка (ЕЦБ) е минус 1% - най-ниското ниво от 2023 г. насам.

В Япония реалната лихва е отрицателна още от 2021 г., тъй като Японската централна банка (ЯЦБ) се опитва да пребори дългогодишната дефлация. По-рано тази година изглеждаше възможно лихвите да станат положителни, но войната на САЩ и Израел в Иран осуети тези очаквания. Япония внася 90% от енергоносителите си, което означава, че инфлацията вероятно ще продължи да расте.

Докладът за японската инфлация през април ще бъде публикуван на 21 май - ден след данните за инфлацията във Великобритания.

Важно е да се отбележи, че доходността по облигациите не се покачва само заради шоковете в доставките, свързани с войната в Иран. Инфлацията се подхранва и от бума в разходите за изкуствен интелект (AI), който предизвика глобална вълна от търсене на чипове и свързани технологии.

Според някои оценки американските технологични гиганти могат да похарчат над 800 млрд. долара за капиталови разходи, свързани с AI, само тази година, а общите инвестиции в AI инфраструктура могат да достигнат 7,6 трлн. долара до 2031 г.

Тези огромни разходи се отразяват и в пазарните оценки на големите производители на чипове. Американският любимец на инвеститорите Nvidia се нуждае от още едва 9% ръст на цената на акциите си, за да стане компания с пазарна капитализация от 6 трлн. долара, докато южнокорейският производител на чипове SK Hynix - чиято пазарна стойност беше едва 100 млрд. долара преди година - е напът да достигне 1 трлн. долара.

Самоподсилващ се негативен цикъл

Манията около изкуствения интелект изведе американските индекси Nasdaq и S&P 500 до рекордни върхове тази година въпреки високата доходност по американските облигации и силния долар. Според Goldman Sachs финансовите условия в САЩ са най-разхлабените от четири години насам.

На практика в голяма част от развития свят се формира самоподхранващ се цикъл. Спадащите реални лихви подпомагат поскъпването на акциите, което допълнително разхлабва финансовите условия и стимулира още повече инвестиции и разходи.

В САЩ към това се добавя и инфлация, която е над целевото ниво вече пет години, което прави нежеланието на Фед да повиши лихвите все по-трудно за оправдаване. Настоящият срив на облигационния пазар подсказва, че инвеститорите бързо губят търпение.

„Не мисля, че още сме стигнали до опасна фаза на отричане от страна на Фед, но се приближаваме“, казва икономистът Фил Сътъл.

Тази ситуация е истинско изпитание за новия председател на Фед Кевин Уорш, особено предвид факта, че преди е изразявал предпочитание към по-ниски лихви. А президентът Доналд Тръмп, който го номинира за поста, със сигурност също иска по-ниски лихви.

Това обаче ще бъде трудно защитимо, когато реалните лихви - „истинската“ цена на парите - вече са под нулата.