Катастрофа на политическия опортюнизъм

Новото правителство предлага бюджет с дефицит от 5,7% от БВП, или 7,2 млрд. евро. И това се случва в страната с най-ниска безработица в Европейския съюз – и най-ниска, откакто се събират данни; в страната, която постига най-бързо догонване на средноевропейските доходи след пандемията и най-бързо увеличение на заплатите в ЕС; в страната с най-голям ръст на потреблението в ЕС и с нови рекорди в кредитирането на домакинствата и пазара на имоти. 

При икономика в такъв период на растеж да издъниш бюджета е финансова, политическа и обществена катастрофа. В най-благоприятната възможна макроикономическа среда, за каквато мечтае всеки финансов министър. Провал, който ще бъде изучаван в учебниците по стопанска история. И в тях едва ли ще намерят място опитите за прехвърляне на вина между партиите, на които сме свидетели тези дни и последните месеци.

И да, приходите в бюджета растат заедно с икономиката, с впечатляващ темп. В бюджетния план постъпленията се очаква да са с близо 13% повече от тези през 2025 г. Ако погледнем данните от началото на годината, всички основни данъци се изпълняват със завиден (поне) двуцифрен ръст, ДДС например с 19%. Но и това не е достатъчно…

Защото вече е безспорно, че свръх дефицитът е резултат от огромния ръст на публичните разходи. Дори след обявените намерения и мерки за икономии се очаква разходите през 2026 г. да са с 19,6% по-високи от миналата година. Да повторим – почти 20% годишен ръст на разходите, или цели 9,3 милиарда евро повече. Изпреварвайки реакцията – да, от увеличението 3,7 млрд. са заради „голямото усвояване“ на средства от ЕС, но останалите 5,6 млрд. в плюс са изцяло национално, българско политическо решение за харчене.

Дефицитът трябва да се финансира, а това означава все по-голям размер на дълга. Само за тази година бюджетният закон предвижда нов дълг от над 10 милиарда евро. Дори при спазване на обещанието за свиване на дефицита до под 3% от БВП в следващите две години (защо това ще бъде подложено на политическо изпитание – тук) държавният дълг нараства с астрономически темпове –  до над 40 милиарда евро в края на 2026 г., над 45 млрд. в края на 2027 г. и над 51 млрд. евро в края на 2028 г., или 35,7% от БВП. Дългът не е абстракция в някаква статистическа таблица – той, първо, трябва да се върне, и второ, налага плащане на лихви всяка година. И ако през 2022 г. разходите за лихви в бюджета бяха под 350 млн. евро, за 2028 г. се очаква те да доближат 1,8 милиарда евро.

Трайно голям бюджетен дефицит, причинен от огромно увеличение на разходите, води до висока инфлация. Държавата вкарва допълнително гориво в и без това прегряващата икономика, и в съчетание с продължаващата кредитна експанзия на банките, покачва цените на вътрешния пазар и значително увеличава вноса. Ако се чудите защо България е с най-висока инфлация в еврозоната половината вина можем да припишем на фискалната политика.

Обещанието за свиване на дефицита до 3% през 2028 г. е едновременно неамбициозно и крехко. При бързо растяща икономика с висока заетост и потребление държавните финанси трябва да отчитат излишък, не дефицит – независимо в какъв размер; това се е случвало в подобни периоди на растеж в двете десетилетия до пандемията. Но дори таванът от 3 процента може да се окаже не толкова лесен за достигане, и то не само заради очаквания силен натиск от всякакви лобита и съсловия за повече разходи, а защото допуска, че макроикономическата картина ще остане все така благоприятна. А това означава, че всеки шок от външната среда, всяко влошаване на конюнктурата ще свие очакваните приходи, а оттам – ще раздуе отново дефицита.

Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Оригиналната публикация може да откриете тук.