Добрин Иванов: Приемането на бюджет с 5,7% дефицит е удар по имиджа на България

За реформи в разходната част на бюджета настоява Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). „Основната ни бележка по проекта за бюджета за 2026 г. са прекомерният дефицит и липсата на ясни реформи, които да водят към бюджетна консолидация“, каза пред БНР изпълнителният директор на Асоциацията Добрин Иванов. 

По думите му приемането на бюджет с дефицит 5,7% не говори добре за България – то е сигнал към инвестиционната общност и удар по имиджа на страната, и то в процедура по свръхдефицит. Според него дефицитът може да се свали до 4-4,5% чрез увеличаване на приходите или чрез намаляване на разходите.

„Ние винаги сме заявявали, че проблемът на държавните бюджети в последните 5 години е разходната част и че динамиката ѝ на повишаване е много по-бърза от динамиката на повишаване на приходната част. Затова се получава задълбочаване в бюджетните дефицити и повишаване на държавния дълг. Настояваме за реформи в разходната част, за повишаване на ефективността на публичните разходи", каза той.

Капиталовите разходи в бюджета са заложени на рекордно ниво от 9,3 млрд. евро, коментира Иванов. „Такова ниво никога България не е реализирала като инвестиционна програма“, категоричен беше той.

„Разбираме, че сме в извънредна ситуация – период, в който през 2026 г. завършват и Националният план за възстановяване и устойчивост, и оперативните програми от ЕС са в напреднала фаза на изпълнение и ако не бъдат заложени, платени и изпълнени, [тези средства] ще бъдат загубени, но ние се съмняваме в капацитета на държавата и в готовността на институциите да реализират тези инвестиции. Ако имаме ясна представа, че те няма да бъдат реализирани, по-добре да не ги залагаме, за да увеличаваме прекомерно бюджетния дефицит“, каза Иванов. 

Основните критики на АИКБ са насочени към заложените средства в инвестиционната програма на общините, стана ясно от думите му.

„Има заложени финансови средства за финансиране на проекти, за които няма проектна готовност“, каза той и допълни, че те най-вероятно няма да бъдат изпълнени до края на годината и съответно – няма да бъде изпълнена голяма част от капиталовите разходи.

„За нас е по-добре те въобще да не бъдат залагани за финансиране в Бюджет 2026, защото тяхното финансиране повишава бюджетния дефицит“, каза той.

Иванов коментира и повишените разходи за издръжка, за субсидии и за обезщетения на домакинствата.

„Разходите за издръжка растат с около 1,5 млрд. евро в сравнение с 2025 г., разходите за субсидии с над 1 млрд. евро, което е също над 30%“, каза Иванов.

Той отбеляза, че по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество Министерството на финансите не е успяло да даде конкретен отговор за причината на ръста на тези пера, а впоследствие беше пуснат доклад с обяснение на доклада за издръжка и капиталовите разходи. Според него обяснението за средствата в издръжката за фактури „в чекмедже“, но разбивката на разходите показва, че само 139,5 млн. евро са предвидени за поддръжка по бюджета на МРРБ – т.е. разходи за ремонт на пътища.

„Всъщност сумирайки всички тези разходи, ние виждаме разходите за издръжка 1,034 млрд. евро, но все още нямаме отговор на въпроса къде остават другите 500 млн. евро от ръста в разходите за издръжка“, каза той.

Друга от критиките на АИКБ към бюджета е повишаването на минималните осигурителни прагове и максималният осигурителен доход на 2300 евро. Според Иванов всеки работник и служител трябва да бъде осигуряван на реално получаваната заплата, а не на административно определен праг от държавата и това е принцип, който трябва да се спазва от всички.

„Държавата има всички инструменти в лицето на органи като Инспекция по труда, НАП, да установи тези, които укриват плащане на осигурителни вноски, и да ги санкционира“, каза още Иванов.

Той смята, че не е необходимо да се въвеждат такива осигурителни прагове, които на практика легализират неправомерно поведение, защото създават напрежение на пазара на труда. Според Иванов в някои области и икономически дейности се получава парадокс – максималните осигурителни прагове са по-високи от реалните заплати, което води до повишаване на разходите за труд на работодателите и намаляване на нетния разполагаем доход на работниците.

Повишаването на максималния осигурителен праг ще доведе до щети в IT сектора и секторите с високи средни възнаграждения, смята Иванов. Той отбеляза, че работодателската организация не възразява срещу повишаването на максималния осигурителен доход и то е било очаквано. Проблемът е, че се случва в средата на годината, когато компаниите вече са планирали своите разходи за труд.

Той коментира и размера на пенсиите. Според него проблемът не е, че са високи, а че са прекалено високи спрямо осигурителния принос на осигурените лица.

„Настояваме за промяна и премахване на минималната пенсия като категория – тя по-скоро е социална категория“, каза още той. Иванов изрази и критика към прилагането на швейцарското правило в условия на хроничен дефицит в пенсионната система.