Германия ще търси мир след победата на UniCredit над Commerzbank

Германското правителство най-накрая приема неизбежното: UniCredit Group SpA по същество спечели битката за Commerzbank AG. Министерството на финансите все още държи дял в Commerzbank и търси приемлив изход, след като първоначално остро се противопостави на италианското поглъщане.

Може би Берлин е по-близо до намирането на изход, но това ще реши само едно от предизвикателствата, пред които е изправена UniCredit, за да постигне успех в битката си. През последните месеци се разпали сериозна враждебност и от двете страни на барикадата, което означава, че щастливият брак ще изисква още много работа, пише за Bloomberg Пол Дж. Еванс.

Висши предстаители на германското правтелство са отворени да обсъдят продажбата на германския дял от близо 13% от Commerzbank на UniCredit, ако ръководството на двете банки се споразумее за общи цели за германската банка, съобщи Bloomberg News в понеделник.

Между главния изпълнителен директор на италианския кредитор Андреа Орчел и шефа на Commerzbank Бетина Орлоп обаче има ключови стратегически различия, които се въртят главно около бизнеса на Commerzbank извън Германия и Полша.

Проблемът за Орлоп е, че делът на UniCredit от 48% ѝ дава ефективно мнозинство на общите събрания на акционерите, тъй като не всички акции гласуват. Това означава, че Орчел може да наложи промени в борда и ръководството на банката, ако се стигне до конфронтация.

От своя страна, германското правителство е загрижено за запазването на предлагането на кредити и работните места в страната, а не за подкрепата на международните амбиции на Орлоп.

За борда на Commerzbank мълчаливото съгласие с италианците изглежда все по-неизбежно.

Историята на тази сделка е мрачна, двугодишна сага от оплаквания и атаки от всички страни. Въпреки хладните отношения, акционерите на Commerzbank се справиха много добре: присъствието на UniCredit като агресивен активист помогна цената на акциите да се утрои до това лято.

Италианската банка първоначално натрупа 9% дял през септември 2024 г., като спечели аукцион за продажба на акции от правителството Германия. В последствие UniCredit разшири дела си с помощна на сделки с деривати. Така италианската група достигна дял от близо 30% и отправи търгово предложение за останалите акции на стойност 35 млрд. евро.

Това обаче предизвика недоволство в Германия, защото изглеждаше като хитър опит за налагане на контрол, без да се предлага премия за поглъщане. Търгът беше направен на минималната цена, свързана с последната история на търговия, разрешена съгласно германските правила.

Освен това, UniCredit заяви, че не е очаквала да получи контрол, но е искала главно да избегне принудата да отправи оферта по-късно, ако участието ѝ премине таван от 30%.

Акциите на Commerzbank поскъпват значително заради вниманието на UniCredit. Графика: Bloomberg

За да засили лошите чувства в Германия, UniCredit се възползва от акции, предлагани от банки, които бяха контрагенти по нейните сделки с деривати. Финансово всичко това беше много хитро изпълнено, но политически се усети като взрив в Германия. Фридрих Мерц, германският канцлер, определи тактиката като враждебна и агресивна. Commerzbank и UniCredit се оплакаха на германския финансов регулатор BaFin за поведението и изявленията си взаимно.

UniCredit смята, че не е имала друг избор, освен да поеме по този път. Орчел и екипът му се опитваха да ангажират германските лидери и ръководството на Commerzbank в разговори, но смятат, че са били отблъсквани на всяка крачка.

Сега обаче UniCredit скоро ще бъде в позиция да наложи волята си. Банката се нуждае от регулаторно одобрение, за да поеме пълен контрол върху предложените акции на Commerzbank. От BaFin са дали първоначално одобрение, според Bloomberg News. Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да даде окончателно зелена светлина на сделката.

Делът на Германия ѝ оставя известно предимство при преговорите, но само малко. След като ЕЦБ одобри придобиването, тя ще призове UniCredit да консолидира напълно Commerzbank в своите баланси. Това може да се окаже скъпо в краткосрочен план, тъй като италианската банка ще се нуждае от целия капитал, необходим за подкрепа на двамата кредитори, но ще реализира печалби само в съответствие с дела си под 50%.

Правителството може да играе неловката роля на издръжлива страна. Изглежда обаче, че в това няма особен смисъл. UniCredit иска да инвестира в подобряване на вътрешното покритие както на съществуващото си германско звено, HypoVereinsbank, така и на Commerzbank, за да обслужва точно видовете малки и средни предприятия, за които Берлин е най-загрижен.

Също така, местните клонови мрежи на сливащите се банки са предимно в различни части на страната, така че затварянията и загубата на работни места на първа линия не са голяма част от икономиката на сделката. Работните места, които ще бъдат загубени, вероятно ще бъдат извън Германия или в централни и административни функции, които могат да бъдат обединени и модернизирани.

Тази сделка можеше да бъде много по-лесна. Би било елементарно да се обвини германското правителство, но то далеч не е единственото, което поставя тесни национални интереси пред европейските надежди за изграждане на по-големи банки, които могат да се конкурират на световната сцена, пише Пол Еванс.

Италианското правителство е още по-зле в осуетяването на всяка финансова консолидация, която би могла да увеличи чуждестранното влияние върху местните компании.

И все пак, горчивината, която съпътства предстоящата победа на UniCredit, ще отнеме известно време, за да се разсее. Сливанията са трудни за осъществяване, особено що се отнася до по-фините, културни аспекти, които винаги са свързани. Предисторията на тази сделка ще направи това още по-трудно през следващите месеци.