Опасенията от ускорена инфлация потопиха облигационните пазари от САЩ до Япония

Доходността по дългосрочните облигации от САЩ до Япония и Германия достигна най-високото си ниво от десетилетия във вторник, тъй като възобновените притеснения от инфлация засилиха безпокойството от фискалния натиск, на който са подложени някои от най-големите икономики в света, пише Ройтерс.

Доходността по 30-годишните облигации в САЩ, системно най-важния облигационен пазар в света, достигна най-високото си ниво от 2007 г. насам, след като цените на петрола, които са нараснали с 50% от началото на годината, се върнаха на ниво над 90 долара за барел и засилиха притесненията от инфлация в момент, когато надеждите за мир между САЩ и Иран отслабват.

В Япония притесненията от инфлацията и очакванията, че страната може да повиши лихвените проценти още през септември тласнаха доходността по 10-годишните облигации до 30-годишен връх от малко под 3%.

В Европа 10-годишните германски бундове достигнаха най-високото си ниво от 2011 г. насам, а доходността по френските облигации  е на връхната си точка от 2009 г. насам. Доходността по 30-годишните британски държавни ценни книжа се доближи до върховете, достигнати през май, които бяха най-високите нива от 1998 г. насам. Когато доходността по облигациите се повишава, цената им спада.

Киерсти Хаугланд, главен икономист в инвестиционната банка DNB Carnegie, казва, че облигационните пазари навлизат в ера, при която перспективите за инфлацията и лихвите са по-несигурни и рисковете от по-високи нива са по-големи, като по този начин оставят зад себе си периода след финансовата криза, който се характеризираше с ниски лихви и умерена инфлация.

„Това съвпада с много високо ниво на държавния дълг в много страни, особено в Япония, САЩ, Франция и Великобритания“, допълва тя.

Конкуренцията за капитал от хипермащабните компании в областта на изкуствения интелект – технологичните гиганти, които строят огромни центрове за данни, в комбинация с нарастващите бюджетни дефицити и притесненията в САЩ относно ясната комуникация от Федералния резерв при новия председател Кевин Уорш, задълбочиха продажбите, казват анализатори.

Разпродажбите на пазарите на държавни облигации се отразяват в икономиките, тъй като държавният дълг определя референтното ниво на лихвите по заемите за компаниите и по други заеми като ипотечните кредити.

Нарастващите разходи по заемите затягат и условията за финансиране като цяло, като заплашват да ограничат икономическия растеж, който спомогна за ръста на фондовите пазари до рекордни нива.

Навлизане в опасна зона?

Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа на ниво от около 4,74% в миналото привличаше вниманието на американските официални представители, а сега на фокус са 5%.

„Това ще бъде много важно не само за облигационните пазари, но и за другите финансови активи, тъй като всяко по-голямо повишение вероятно ще подкопае доверието“, коментира главният пазарен стратег на Zurich Insurance Group Ги Милер.

„Предвид значението на това ниво вероятно то ще бъде защитено от Министерството на финансите на САЩ“, допълва той.

Някои анализатори считат, че необичайното решение на министерството да продаде евро, а не долари при последната съвместна намеса с Япония за подкрепа на слабата йена показва, че то не иска напрежението на облигационния пазар да бъде задълбочено от чуждестранни централни банки, които продават държавни облигации, за да финансират операции за подкрепа на валутата.

Чуждестранните притежания на американски облигации намаляха през юни, показаха данни на Министерството на финансите в понеделник. Те бяха водени от спадовете в Япония, най-големия чуждестранен притежател на американски облигации, Великобритания и Китай.

Два аукциона на държавни облигации през последно време също привлякоха вниманието с доходността си, като продажбата на 10-годишни облигации достигна доходност от 4,683%, най-високото ниво от 19 години насам, а доходността по 30-годишните облигации по време на аукцион достигна 5,216%, което е 25-годишен връх.

Междувременно нарастващите суми за възстановяване на мита подлагат на допълнителен натиск американските публични финанси, след като Върховният съд отмени извънредните мита, наложени от президента Доналд Тръмп миналата година.

Променяща се динамика в Япония

Нарастващата доходност по облигациите в Япония, където доходността по 30-годишните държавни ценни книжа надхвърли 4%, също започва да привлича японски инвеститори, които традиционно са големи купувачи на американски дълг. Това създава друг проблем за американския облигационен пазар.

Чару Чанана, главен инвестиционен стратег в Saxo Bank в Сингапур, казва, че доходността по японските облигации е на значително по-конкурентни нива. Тя отбелязва и спада на притежаваните от Япония американски облигации през юни.

„Това не означава, че Япония се отказва от американските облигации, но означава, че Вашингтон вече не може да приема, че чуждестранното търсене ще поеме допълнително предлагане при вчерашна доходност“, допълва Чанана.

За някои инвеститори в облигации нарастващата доходност прави пазара привлекателен.

„Не очаквам сегашната разпродажба на облигации да трае дълго“, казва Кристофър Дембик, старши инвестиционен консултант в компанията Pictet.

В Европа, където високите държавни разходи и дълг натежаха върху Франция и Великобритания, притесненията, че климатичните събития ще увеличат разходите, също са фактор наред с инфлацията и по-силния от очакванията растеж.

„Хората не гледат само петрола, а и по-широката картина с инфлацията, която донякъде поддържа ястребовата позиция на Европейската централна банка“, коментира Бенджамин Шрьодер, старши лихвен стратег в ING.

„Освен това имаме нарушения на веригите за доставки в Германия поради горещите вълни, които водят до крайно ниски нива на река Рейн“, допълва той.