Ниските лихви по ипотечните заеми и пазарът на труда подкрепят кредитирането през второто тримесечие

Кредитирането на домакинствата през второто тримесечие остава силно подкрепено от ниските лихви по ипотечните заеми и стабилния пазар на труда. Този коментар прави Българската народна банка (БНБ) в тримесечното си издание „Банките в България“, подготвено от управление „Банков надзор“.

Централната банка отчита външните рискове (геополитическо напрежение и енергиен натиск) и запазва високи изисквания за капитал, включително поддържането на антицикличен капиталов буфер.

Ниските лихвени проценти по ипотечните кредити и високата заетост подкрепят кредитното търсене на домакинствата в прериода от април до юни, а солидната капиталова позиция и ликвидни буфери на банките благоприятстват кредитното предлагане. Капиталовата позиция на банковата система се запазва стабилна през второто тримесечие и съотношенията за капиталова адекватност остават почти без промяна спрямо края на март, при сходен темп на нарастване на собствените средства и на общата рискова експозиция през тримесечието.

От БНБ посочват, че съотношението на ливъридж обаче леко се повишава, което показва, че се е увеличил делът на заемните средства (дълговете) спрямо собствения капитал или активи, но с малка и умерена стъпка при премерен финансов риск.

Размерът на капитала, който превишава регулаторните изисквания и комбинираното изискване за буфери в банковата система, расте до 4,752 млрд. евро.

Ликвидната позиция на банковата система остана стабилна, като през второто тримесечие ликвидният буфер на банковата система намалява с 6,9% до 33,4 млрд. евро, като основен принос за спада имат средствата в централната банка. Съотношение на ликвидно покритие (LCR) към 30 юни е 261% при отчетено ниво от 279% в края на март.

Към 30 юни банковата система отчете печалба в размер на 1,079 млрд. евро, което е със 74 млн. евро (7,4%) повече от реализираната за първите шест месеца на миналата година.

От централната банка посочват, че през второто тримесечие не се наблюдават съществени изменения по отношение на качеството на активите.

Размерът на брутните необслужвани кредити и аванси намалява слабо с 41 млн. евро (1,8%) до 2,2 млрд. евро. Основен принос имат необслужваните кредити на фирмите, които намаляват с 67 млн. евро (4,6%).

„Лошите“ заеми на домакинства обаче растат с 3,6%, а в частта на потребителските кредити с – 4,4%.

Съотношението на брутните необслужвани заеми в кредитния портфейл възлиза на 3,1% и се понижава с 18 базисни точки на тримесечна база и с 23 базисни точки на годишна база.

През периода април – юни нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка), представляващи остатъчният кредитен риск в банковите баланси, са 1 млрд. евро, като намаляват с 43 млн. евро (4%).