AI надпреварата: Ще стигнат ли парите, преди да се промени светът?

Никога досега толкова много пари не са се насочвали към нова технология, колкото сега се вливат в изкуствения интелект (AI). Сумите надхвърлят дори средствата, инвестирани в железниците или интернет, когато тези технологични революции привличаха огромен капитал, пише Ройтерс.

Кумулативните глобални разходи само за центрове за данни могат да надхвърлят 30 трлн. долара до 2050 г., според прогноза на PwC - почти колкото стойността на всички непогасени американски държавни облигации. По данни на PwC тази сума далеч надхвърля разходите по време на бумовете на железниците и дотком компаниите, дори след корекция за инфлацията.

Междувременно Anthropic, само една от големите компании в надпреварата за изкуствен интелект, планира да похарчи 518 млрд. долара през следващите години, според проспекта за първичното ѝ публично предлагане (IPO), видян от Ройтерс. Това е над 100 пъти повече от приходите на компанията през 2025 г. Нейните инвеститори твърдят, че AI ще има по-трансформиращ ефект от появата на парната машина и индустриализацията, която тя е задвижила.

Но зад зашеметяващите прогнози, огромните разходи на AI компаниите и главозамайващите им оценки стоят предположения за мащабен и широко разпространен ръст на производителността и бъдещи печалби. Засега обаче има малко доказателства или исторически прецеденти, които да дават сигурност, че тези очаквания ще се сбъднат, посочват икономисти.

Ръстът на производителността „остава неуловим“

През август JPMorgan заяви, че широкообхватният ръст на производителността в САЩ - страната, която води надпреварата в областта на AI - „остава неуловим“. Това повдига въпроси за устойчивостта на високите оценки на компаниите, свързани с изкуствения интелект.

Проучване на Bain & Company показва, че повишаването на производителността в съществуващите пазари няма да бъде достатъчно, за да оправдае сегашните разходи. Според компанията „трябва да се появят изцяло нови пазари, за да се запълни недостигът на финансиране“. Сред възможните нови пазари са използването на роботи, управлявани от AI, както и разработването на нови материали за батерии и полупроводници.

Американските хиперскейлъри - компании като Google, Amazon и Microsoft, които изграждат инфраструктура в целия свят - и останалите участници в надпреварата за AI трябва да намерят над 4,2 трлн. долара нови приходи през следващите пет години, за да финансират изграждането на необходимата инфраструктура, посочва Bain & Company.

„Въпросът е дали приложенията ще се появят навреме, за да платят за всичко това“, се казва в проучването, публикувано миналия месец.

Малцина се съмняват в потенциала на AI да преобрази всичко - от работата в офиса до научноизследователските лаборатории - точно както предишните технологични революции съкратиха времето за пътуване от дни до часове или свързаха света само с едно докосване на клавиатурата.

Това, което изглежда по-непроменимо, е математиката зад постигането на възвръщаемост на инвестициите и сроковете за погасяване на заемите. Това кара икономистите да изчисляват последиците за световната икономика отвъд обичайните възходи и спадове на инвестиционните цикли.

„Историческият опит показва, че технологичните бумове често приключват, когато изграждането на инфраструктурата престане да носи достатъчна възвръщаемост“, пише JPMorgan.

Използвайки Nvidia - американската компания, чиито чипове са в основата на революцията в AI - като пример, JPMorgan изчислява, че производителността в САЩ ще трябва да нараства с 3% до 5% годишно през следващото десетилетие, за да бъде оправдана настоящата оценка на компанията.

Това би било значително увеличение спрямо базовата прогноза на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ за годишен ръст на производителността от 1,75% през същия период.

Само в САЩ, които според някои оценки стоят зад около три четвърти от глобалните инвестиции в AI, инвестициите могат да достигнат около 9 трлн. долара между 2025 и 2032 г. Това се равнява на разходи от 3,2% от американския брутен вътрешен продукт (БВП) всяка година, според икономиста от Columbia Business School Стийн ван Нювербърг.

Той изчислява, че американският AI сектор ще трябва да генерира около 3,55 трлн. долара годишни приходи до 2032 г., за да постигне 10% възвръщаемост на инвестициите. В момента приходите му са само малка част от тази сума.

AI и „темпът на новите чудеса“

Зашеметяващите цифри не са попречили на ръководителите на американските AI компании да говорят с почти неземен ентусиазъм за промените, които предстоят.

Дарио Амодей от Anthropic заяви, че бъдещето с AI може да бъде „нещо с трансцендентна красота“, докато Сам Алтман от OpenAI каза, че „темпът, с който ще се постигат нови чудеса, ще бъде огромен“, когато моделите се научат да се усъвършенстват сами и да ускоряват технологичните пробиви.

Но темпът на промяна в производителността може в крайна сметка да се окаже по-бавен от сроковете, които корпоративните счетоводни отдели могат да си позволят.

Даян Койл, икономист от британския университет Cambridge, посочва, че въздействието върху производителността от предишни революционни технологии обикновено е отнемало между 10 и 50 години, за да се прояви напълно.

Икономическият екип на Anthropic е моделирал различни сценарии за това колко допълнителен растеж би донесъл AI през 2030 г. При базов сценарий от 2% растеж в свят без AI, моделът предполага ръст от 2,4% при умерено въздействие на AI, 5,4% при значително въздействие и 15,4% при екстремно въздействие.

По-високият растеж би означавал и загуба на повече работни места, посочват авторите, без да определят вероятността на някой от сценариите.

Миналата година Амодей прогнозира, че AI може да унищожи половината от всички начални позиции за служители в офисния сектор в рамките на пет години. Засега обаче някои изследователи смятат, че ефектът изглежда ограничен до това да затруднява хората, които търсят офисна работа, да намерят такава.

Проучвания в САЩ и Великобритания показват забавяне на наемането на хора в началото на кариерата им за офисни позиции, включващи задачи, с които AI се справя добре, дори при запазване на силната обща заетост.

Изследователи от Stanford University заявиха през август, че заетостта на работниците на възраст между 22 и 25 години в индустрии, изложени на въздействието на AI - като счетоводството и параюридическите услуги - е била с 19% по-ниска в сравнение с работни места, които технологията трудно може да замени, като такива на чистачи и строители.

Но дори обещаната трансформация да отнеме повече време, отколкото предполагат зашеметяващите числа около AI компаниите, реалните икономически ползи би трябвало да останат.

Точно както влаковете продължили да се движат след Паниката от 1873 г., която довела до фалита на железопътни магнати, така и интернетът не е изчезнал след спукването на дотком балона през 90-те години.

„Историята е наш съюзник, когато се опитваме да разберем всичко това“, казва Койл.