Поредният удар по публичните финанси на Европа идва от климатичните щети

Някой ще трябва да поеме сметката за щетите, причинени от все по-непредсказуемия климат в Европа, и тъй като по-голямата част от тези икономически загуби не са застраховани, това ще бъде държавната хазна, освен ако не се предприемат незабавни мерки, пише Ройтерс.

Тазгодишните горски пожари в югозападна Европа и тежките наводнения, които засегнаха Испания през 2024 г., а Германия и съседните ѝ държави – през 2021 г., показват как щетите, причинени от климатичните промени, увеличават списъка с предизвикателства пред европейските финанси, който вече включва по-високи разходи за отбрана и такива, свързани със застаряването на населението.

„Проблемът е, че те стават все по-чести“, коментира Федерико Барига-Саласар, ръководител на отдела за държавни рейтинги на Западна Европа във Fitch, по повод катастрофите, които досега се разглеждаха предимно като скъпи еднократни разходи за бюджета, а не като редовни.

„Ако едно правителство вече е в затруднено фискално положение, това означава, че се налагат някои компромиси в политиките“, казва той относно натиска, който такива икономически загуби оказват върху други разходни пера.

Макар че настоящият мащаб на фискалния удар може да се смята за сравнително малък, все повече се приема, че той ще расте в регион, който е най-бързо затоплящият се континент в света.

Според Европейската агенция за околната среда екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби, оценявани на 822 млрд. евро в Европейския съюз между 1980 и 2024 г., а една четвърт от тези щети са нанесени само през последните четири години.

Публичните дефицити в еврозоната вече възлизат средно на около 3% от БВП. Барига-Саласар цитира оценки, според които наводненията в Испания през 2024 г. – най-тежкото наводнение в Европа от пет десетилетия насам – ще доведат до разходи за възстановяване в размер на 0,7 пр.п. от БВП в периода 2024-2026 г.

Освен това, според оценки на ЕС, само една четвърт от загубите от климатични бедствия са застраховани в ЕС, като в някои страни покритието е под 5%. Някои се опасяват, че делът на застрахователното покритие като част от общите разходи ще намалява, тъй като екстремните метеорологични явления се случват все по-често.

„Смятам, че това просто означава, че колкото повече има такива рискове, толкова по-малко от тях ще бъдат застраховани“, коментира Дейвид Зан, ръководител на отдела за европейски ценни книжа с фиксирана доходност във Franklin Templeton. „Това е сериозен проблем и ще засегне някои от страните в размер на 1% до 2% от БВП.“

Икономическият аналитичен център Bruegel изчислява, че макар по-голямата част от щетите от наводненията през 2021 г. в Белгия да е била застрахована, ниското ниво на застрахователно покритие в Германия е наложило използването на публични средства в размер на 30 млрд. евро за покриване на по-голямата част от щетите.

Адаптиране и разпределяне на рисковете

Европейският съюз трябва да публикува предложения за устойчивост към климатичните промени и управление на риска тази есен, така че вниманието е насочено към възможни решения.

Гърция, чиято зависима от туризма икономика е особено изложена на риска от горещи вълни и горски пожари, търси начини да увеличи застрахователното покритие, като същевременно направи инфраструктурата за водоснабдяване и енергетика по-устойчива в туристическите центрове.

След огромните наводнения в началото на 2026 г. Португалия обяви планове за въвеждане на задължителна застраховка на жилища, подкрепена от фонд за природни бедствия и земетресения, както и от механизъм за солидарност, който да гарантира всеобщ достъп.

Възможна временна мярка за някои би могло да бъде прибягването до т.нар. катастрофични облигации, при които инвеститорите могат да получат сериозна възвръщаемост, но също така да загубят част или цялата си главница, ако настъпи предварително определено събитие като ураган или земетресение.

Зан от Franklin Templeton отбелязва, че за държавата това би могло да се превърне в скъп хазартен залог: „Ако събитието се случи, то се изплаща веднага. Но може да минат и пет години, без да се случи нищо, а вие просто сте плащали 8% годишно.“

Хедър Грабе, старши научен сътрудник в Bruegel, коментира, че правителствата трябва да въведат мерки, които са по-систематични от еднократните разходи за извънредни ситуации, тъй като те рискуват да създадат нежелан стимул за домакинствата и предприятията да не сключват застраховки.

„Всички правителства в Европа трябва да оценят своята уязвимост и да изготвят всеобхватни планове за намаляване на бъдещите щети чрез инвестиции в адаптация, както и чрез обединяване на рисковете на трансгранично ниво“, каза Грабе.

Многобройни проучвания подчертават как ранните инвестиции в повишаване на устойчивостта на икономиките към климатичните промени могат с течение на времето да спестят средства – и да избегнат това, което проучване на Оксфордския университет от 2025 г. нарича „капан на инвестициите за адаптация“, при който повтарящите се климатични бедствия увеличават дълга и по този начин оставят по-малко средства за защитни мерки.

Испанският министър-председател Педро Санчес изтъкна, че „зелените“ инвестиции в размер на 0,1% от БВП биха могли да предотвратят икономически загуби, възлизащи на осем пъти тази сума, и да избегнат загуби от данъчни постъпления, равни на три пъти първоначалната инвестиция.

ЕЦБ предложи съвместна публично-частна схема за презастраховане на ЕС, обединяваща частните рискове от природни бедствия, подкрепена от фонд на ЕС за публично финансиране при бедствия.

Въпросът обаче е дали горещите вълни от това лято ще породят политическата воля за поемане на част от първоначалните разходи за такива мерки – както на правителствено, така и на ниво ЕС.

Говорител на Европейската комисия заяви, че изпълнителният орган на ЕС проучва начини за преодоляване на пропуските в защитата чрез климатично застраховане като част от пакет от мерки, които трябва да бъдат приети до края на годината.