Гълъб Донев отново допусна корекции на данните за дефицита от 2025 г.

Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев отново допусна, че е възможно да настъпят корекции на данните за бюджетния дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), отчетен в края на миналата година. По време на блицконтрол в Народното събрание той заяви, че ако одитът на публичните финанси, възложен на Сметната палата, покаже, че е имало разходи по бюджета, които не са осчетоводени през 2025 г., ще има промяна на отчета за изпълнение на държавния бюджет за миналата година. Така Донев отговори на въпрос, зададен му от депутата от ГЕРБ-СДС и бивш финансов министър Теменужка Петкова.

В отчета за изпълнението на бюджета за 2025 г., публикуван през септември, е записано, че е възможно да настъпят промени в отчетните данни на начислена основа вследствие на възложените на Сметната палата допълнителни одити по определени теми, а именно – социална политика, публични финанси и работата на Агенция „Пътна инфраструктура“. Ако бъдат констатирани промени в данните, финансовото министерство своевременно ще уведоми Народното събрание, е записано в отчета, според който годината е завършила на дефицит от 3% от БВП.

Донев заяви от парламентарната трибуна, че Сметната палата ще е готова с окончателния си доклад за одита на публичните финанси в края на октомври и с данните ще разполагат Министерството на финансите, Националния статистически институт (НСИ) и Евростат. По думите му, ако разходите са осчетоводени коректно, отчетът за миналата година ще остане такъв, какъвто е.

„Ако се окаже, че има скрити разходи, които не са осчетоводени през 2025 г., каквато е била практиката, то съответно ще има промяна по отчета на разходите за държавния бюджет за 2025 година“, допълни Донев, цитиран от БТА.

Теменужка Петкова отбеляза, че по време на изслушване в ресорната парламентарна комисия регионалният министър Иван Шишков е заявил, че Сметната палата му е предоставила данни за прехвърлени разходи на стойност над 1 млрд. лв. Според нея това са манипулирани данни, като допълни, че ГЕРБ-СДС разполага с доказателства за това и при необходимост ще информират съответните институции.

В отговор Донев посочи, че не бива да се внушават съмнения в официалните институции в България от парламентарната трибуна, като Сметната плата работи с документи.

„Каквито дати покажат тези документи това влиза в отчета. Дали ще бъде срам за България показването на истината, ако истината е такава, нека стане ясно какво сме правили през годините. Това е обективната истина, която ще бъде доказана от независим орган за одит в държавата. Задачите, които са възложени на Сметната плата, са възложени от Народното събрание. Всичко, което ще бъде в доклада на Сметната плата, има официален характер и ние няма как да не се съобразим с данните, които ще бъдат посочени в този доклад“, каза още Донев.

Колко ще бъде дефицитът за 2026 г.

По време на парламентарния контрол Донев потвърди, че се очаква дефицитът за 2026 г. да достигне заложените 5,7% от БВП и петото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на над 1,8 млрд. евро да не окаже влияние.

Депутатът от „Продължаваме промяната“ Николай Денков изрази съмнения, че размерът на бюджетният дефицит е правилно изчислен и подчерта, че според него се очаква той да бъде около 4% от БВП. Съмнения за достигането на размера от 5,7% от БВП изказа и депутатът от „Демократична България“ Ивайло Мирчев.

Според финансовия министър обаче през последното тримесечие се концентрират сериозен обем разходи под формата на социални плащания, капиталови разходи, средства за почистване на пътищата и други. По думите му натиск върху разходната част на бюджета оказват и проектите по ПВУ и общинската инвестиционна програма.

„Дефицитът за тази година е рекорден и този дефицит се дължи на политиките, които са водени години наред“, каза Донев.

Финансовият министър добави, че предстои да бъдат сключени договори по възложена работа със строителни фирми в областта на текущия ремонт и поддържане на пътища, пътна инфраструктура и зимното почистване на пътищата, като тези разходи ще са допълнително около 450 млн. евро над заложените 5,7 процента дефицит.

„Скритият“ дефицит

Още с встъпването си на власт правителството на Румен Радев поде темата за „разходите по чекмеджета“.

В края на май Радев анонсира предстоящата процедура по свръхдефицит срещу България, като заяви, че „нашият дефицит е доста над 3%“, като обясни разликата с официалните данни с лъжа на предходното редовно правителство с цел влизане в еврозоната и „гимнастики с бюджета“.

В пресконференция в началото на юни финансовият министър Гълъб Донев обяви, че очакваният дефицит в края на годината би достигнал над 7,4% от БВП, ако не се вземат мерки, като обяви 2,2 млрд. евро неразплатени плащания, „скрити по чекмеджетата“, отлагани от 2024 г. и 2025 г. Той заяви, че това са фактурирани проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ и общините. Още тогава Донев обяви, че това води до „преосмисляне“ на дефицита за 2025 г.

В пролетната си прогноза от май тази година Европейската комисия прогнозира, че дефицитът на България ще нарасне до 4,1% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г. Българското правителство обаче заложи значително по-висок дефицит за тази година в „довършителния“ си бюджет – 5,7% от БВП, като аргументира това именно със скритите разходи, прехвърляни от минали години. Според предварителните данни за края на септември 2026 г. бюджетният дефицит е в размер на 3,6 млрд. евро или 2,8% от прогнозния БВП. За сравнение, към септември 2025 г. дефицитът е в размер на 2,7% от БВП. Нагласата на правителството е в работата си по бюджета за 2027 г. да се стреми връщане на дефицита в рамката от 3% от БВП.

Текстът е обновен в 13:30 ч. на 2 октомври 2026 г.