Как суровата реалност на климатичните промени се отрази на европейската икономика това лято

За всеки в Европа, който все още смяташе, че климатичните промени са проблем за бъдещите поколения, жестоките горещи вълни от това лято ясно показаха, че скъпоструващите и променящи живота икономически последици вече са налице, пише Ройтерс.

Рекордните жеги и суши през това лято, които според учените се усилват от глобалното затопляне, нанесоха сериозни щети на производството на електроенергия, корабоплаването и системите за обществено здравеопазване, а настоящият сезон на горски пожари е напът да се превърне в най-големия в историята на Европа.

Взети заедно, ударите върху икономиката на региона вече могат да се измерват в стотици милиарди евро, според оценките на икономисти и учени. Те обаче предупреждават, че това е само началото, тъй като разходите ще нарастват по-бързо от температурите.

Климатът се променя по-бързо в Европа, отколкото на всеки друг континент, а щетите вече натоварват публичните финанси, предизвикват резки колебания в инфлацията, прекрояват картата на туризма и принуждават блока да преосмисли начините за производство на електроенергия и транспортиране на стоки.

„Това, което прави 2026 г. особено тревожна от икономическа гледна точка, е, че има множество епизоди на екстремни събития“, коментира икономистката от Университета в Манхайм Сериш Усман.

„Вземете например горещите вълни, сушите, горските пожари... тези събития се случват едновременно и предимно в едни и същи региони, което усилва въздействието им“, добави тя.

Рекордни икономически щети от жегите

Температурите достигнаха рекордни нива през юни и юли, а икономическите щети вероятно ще надхвърлят всички предишни рекорди, казват икономистите.

Трафикът по реките Рейн и Дунав, които са ключови транспортни артерии за превоз на товари, е сериозно ограничен поради ниските нива на водите, а повече от половин дузина ядрени електроцентрали са спрели или са намалили производството си поради затруднения с охлаждането. Прогнозите за селскостопанската реколта бяха понижени, като късно събраните култури, включително царевица и слънчоглед, още през юли отбелязаха загуби от 6-7%.

Жегите намаляват производителността на хората и вече е отнела десетки хиляди човешки живота, като само в Германия са регистрирани над 10 хил. смъртни случая, свързани с горещините.

Междувременно разходите за мерки за реагиране при извънредни ситуации, като гасенето на пожари или ограничаването на потреблението на електроенергия, допълнително натоварват бюджетите.

ING оценява, че само спирането на трафика по река Рейн ще понижи БВП на Германия – третата по големина икономика в света – с 0,3 процентни пункта през тази година, а унгарската банка MBH предвижда спад на БВП с 0,1 пр.п. за всяка седмица, през която най-голямата атомна централа в страната е изключена.

По оценки на германския застраховател Allianz само двуседмичната юнска гореща вълна ще намали БВП на Европа с 0,3 пр.п., а климатичните промени ще отнемат 5-7% от растежа до 2030 г. за най-уязвимите икономики като Испания, Франция и Италия.

„Общата сметка за тази година ще бъде много по-голяма“, заяви Хазем Кричен, икономист в Allianz. „Тази цифра не отчита пожарите, сушите, различните наводнения или очакваното явление „Ел Ниньо“.

Предвид факта, че се очаква еврозоната да отбележи растеж от едва 1% тази година, загубата е значителна.

Все пак Усман твърди, че пълният мащаб на икономическите щети ще се усети едва след няколко години.

„Човек би очаквал щетите да бъдат най-големи в годината, в която се случва екстремно събитие, и след това да отшумят, но ние констатираме точно обратното“, казва Усман. „Икономическото въздействие нараства през следващите години, тъй като екстремните метеорологични явления задействат верига от бавни икономически последствия.“

Източник: Ройтерс

Южна Европа ще пострада от спад в туризма и ускоряваща се инфлация

Южна Европа може да понесе най-тежкия удар, тъй като там температурните пикове са най-големи, което ще намали приходите от туризъм, ще влоши лошите реколти и ще предизвика емиграция.

„Можете ли да си представите туристи, които се разхождат из Южна Италия или Испания при 45 градуса? Аз не мога. Затова мисля, че характерът на туризма ще се промени“, казва икономистът от ING Карстен Бжески.

Югът може да привлича повече туристи през цялата година, но летните пикове ще спаднат, тъй като почиващите ще се преместват на север, което ще засегне хотелиерския сектор в южните региони, аргументира се Бжески.

Южна Европа също така ще понесе по-голям удар по отношение на цените на хранителните продукти в резултат на екстремните метеорологични условия, което ще усложни положението на Европейската централна банка, която и без това вече се бори да задържи инфлацията в рамките на целевия диапазон.

„Ефектите от екстремните температури върху цените на хранителните продукти са по-силно изразени в районите, където и без това е по-горещо, така че ако сте в Южна Европа, ще усетите по-силно това въздействие“, заяви Максимилиан Коц, изследовател в Barcelona Supercomputing Center.

Екстремната жега през 2022 г. ускори инфлацията в еврозоната с 0,34 пр.п. поради по-високите цени на хранителните продукти, а Южна Европа понесе непропорционално голям удар, според оценките на Коц.

В същото време спирането на речния транспорт затруднява доставките на гориво до някои части на Европа, което увеличава регионалните ценови разлики.

Напрежението върху бюджетите от високите температури ще окаже натиск върху ЕЦБ

„Фискалните последствия тежат най-силно върху икономиките, които са най-малко способни да ги поемат“, се посочва в аналитична бележка на Allianz.

Намаленията в годишните данъчни постъпления в резултат на загубеното производство могат да достигнат 1,8% във Франция, 1,3% в Италия и Испания, тъй като прогресивните данъчни системи означават, че постъпленията спадат по-бързо от производството, според оценките на компанията.

Печалбите на предприятията също ще намалеят, което ще потисне инвестициите и ще задълбочи икономическите загуби.

Междувременно разходите се увеличават, както защото правителствата трябва да финансират мерките за реагиране при извънредни ситуации, така и защото трябва да инвестират, например в енергийно производство или транспортни маршрути, подготвени за бъдещето.

„Основно притеснение е, че страните все още разчитат прекалено много на ad hoc мерки за реагиране при извънредни ситуации, което е както скъпо, така и често доста неефективно“, заяви Хедър Граб, старши изследовател в аналитичния център Bruegel.

Но инвеститорите може да окажат съпротива, ако правителствата се опитат да харчат повече. Нивата на задлъжнялост вече са високи – особено във Франция и Италия – а страните трябва да инвестират в отбрана и в прехода към зелена енергия.

Дилемата може да привлече вниманието на ЕЦБ, която през изминалото десетилетие изкупи държавен дълг на стойност трилиони евро, за да поддържа ниски разходите по заемите, когато инфлацията беше твърде ниска.

„При толкова дълъг списък с разходни нужди тенденцията ще бъде към нарастване на държавния дълг“, коментира Бжески от ING. „Това от своя страна ще означава натиск върху ЕЦБ да се намеси и да предприеме по-мащабни мерки за количествено облекчаване, ако на пазарите на облигации възникне внезапно разпродаване.“

Източник: Ройтерс