САЩ сериозно губят търговската си война с Китай

Пристигането на Си Дзинпин в Белия дом в четвъртък ще бъде първото държавно посещение на китайски лидер в САЩ от 2015 г. насам. Затова моментът е подходящ да се направи оценка на радикалните промени в търговската политика между САЩ и Китай, които президентът Доналд Тръмп започна през 2018 г. След осем години на исторически високи мита, експортен контрол, индустриална политика и други мерки можем да заключим, че политиката се е провалила според собствените си цели, пише Bloomberg.

През март 2018 г. първият залп от мита на САЩ - наложени съгласно раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г. - имаше за цел да ограничи китайската индустриална политика и да възпрепятства стремежа на Пекин към доминация в авангардното производство. Последвалите налози и ограничения върху износа добавиха още цели: намаляване на търговския излишък на Китай и на свръхкапацитета, създаден от държавната политика, ограничаване на зависимостта на САЩ от китайски стоки, забавяне на технологичния напредък на Китай и отслабване на геополитическата позиция на Пекин.

Нито една от тези цели не е постигната.

Разбира се, има няколко повърхностни успеха. Между 2017 и 2025 г. директният внос от Китай спадна от около 21,6% от целия внос на стоки в САЩ през 2017 г. до приблизително 9% през 2025 г. - ниво, невиждано от присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г.

Ограниченията върху износа попречиха на китайските компании да получат лесен достъп до най-мощните чипове на Nvidia Corp. и най-усъвършенстваното оборудване за производство на чипове на ASML Holding NV. Американски компании като Apple Inc. също пренасочиха производствения си капацитет от Китай към Индия, Виетнам, Мексико и други алтернативи с по-ниски разходи за труд.

Под повърхността обаче има малко поводи за удовлетворение сред привържениците на твърдата търговска линия спрямо Китай. Нови изследвания показват, че китайското съдържание - било то директно или законно включено в стоки от трети държави - продължава да влиза в САЩ на нива само малко под тези от 2017 г., което потвърждава и множеството примери от практиката. Незаконният реекспорт през трети страни и митническите измами също са се увеличили - още един предвидим резултат от високите американски налози.

Междувременно спадът на дела на Китай в американския внос през 2025-2026 г. се дължи главно на рязкото увеличаване на вноса на продукти, свързани с изкуствения интелект (AI), от Мексико и Тайван - стоки, които така или иначе никога не са били произвеждани в Китай.

Извън САЩ търговската позиция на Китай никога не е била по-силна. Търговският излишък на страната със стоки достигна рекордните 1,19 трлн. долара миналата година и се очаква да достигне или надхвърли тази стойност през 2026 г., подкрепен от значителен ръст на износа към пазари извън САЩ и в напреднали индустрии като производството на електромобили. Китай продължава да бъде водещата производствена държава в света, както и най-големият производител и износител на междинни стоки - и то с голяма преднина.

Китайските компании увеличиха както продажбите си, така и инвестициите си в производствени центрове в трети държави, които са обект на по-ниски американски мита. Като цяло китайските износители реагираха на новите търговски бариери не като свиха дейността си, а просто като ги заобиколиха.

Китайският държавно-капиталистически икономически модел също не се е променил и вероятно дори се е затвърдил в резултат на конфронтационния подход на САЩ. През 2021 г. Пекин отговори на американските мита с петгодишен план, който засили индустриалната политика и технологичната самостоятелност. Според Американско-китайския бизнес съвет последният, 15-и петгодишен план на Пекин „показва, че индустриалната политика вече не е просто една от многото области на политиката, а по-скоро организационен принцип за цялата икономика“.

Днес политици в Европа и други части на света открито изразяват опасения от дестабилизираща вълна от китайски износ, подхранвана от огромни китайски субсидии. Държавните предприятия продължават да играят голяма роля в китайската икономика и търговия. Според Peterson Institute компаниите с пълна или значителна държавна собственост все още представляват 60% от общата пазарна стойност на 100-те най-големи листнати компании в Китай. Целите за американски селскостопански износ, заложени в последното търговско споразумение между САЩ и Китай, парадоксално зависят от държавните компании Sinograin и COFCO.

Американската политика се оказа неефективна, а в някои отношения дори контрапродуктивна, и по други направления. След шока от американските мита и експортни ограничения по време на първия мандат на Тръмп Пекин предприе стъпки за намаляване на уязвимостта си от икономически натиск от Вашингтон и за разработване на асиметрични ответни мерки в случай на възобновяване на американския натиск.

Това задълбочи намесата на Пекин в китайската икономика, накара китайските компании да се обърнат навътре в търсенето на технологии и иновации и даде на Китайската комунистическа партия нови лостове за влияние - най-вече върху редкоземните елементи, от които зависят американските компании - в двустранните преговори. Тези действия помагат да се обясни защо първата вълна от американски мита през 2018 г. доведе до т.нар. сделка „Първа фаза“, която поне на повърхността беше в полза на Вашингтон, докато ескалацията по време на втория мандат на Тръмп не доведе до патова ситуация.

Днес разведряването в отношенията между САЩ и Китай, заедно с останалите мита на Тръмп върху стоки извън Китай, сви разликата между митата върху китайския внос и тези върху вноса от държави, разглеждани като алтернатива на Китай. В резултат някои компании вече преместват производствените си вериги обратно в Китай. Германските компании увеличават инвестициите си в Китай, докато намаляват разходите си в САЩ. Индия задълбочи отношенията си с Китай след години на напрежение. А проучванията показват, че за първи път в редица държави Китай се възприема по-благоприятно от САЩ.

Американският експортен контрол и санкциите също се оказаха пропускливи. Изследователската компания Epoch AI изчислява, че до края на 2025 г. стотици хиляди усъвършенствани чипове за изкуствен интелект на Nvidia са достигнали Китай в нарушение на американските ограничения върху износа. Вашингтон смекчи позицията си по отношение на продажбите на усъвършенствани чипове на Китай, но китайските компании не купуват, тъй като американските ограничения ги стимулираха да създадат приемливи алтернативи на местно ниво. Американските компании, заключава Brookings Institution през юни, вече са „изключени от високия сегмент на най-големия пазар на чипове в света“.

Тези провали на американската политика не означават, че Китай е неудържима хегемонична сила, която неизбежно ще доминира. Пекин определи най-ниската си цел за икономически растеж от десетилетия. Китайските технологии все още изостават в някои авангардни производствени отрасли, включително при най-модерните полупроводници. Китайската икономика също е изправена пред дългосрочни препятствия - широко разпространено неефективно разпределение на капитала, производителност под световната граница, прекомерна задлъжнялост и бързо застаряващо население - които никакъв обем на износа не може да компенсира.

Но именно това е същността на въпроса. Проблемите на китайската икономика се дължат на фактори, които са извън контрола на Вашингтон, а американските търговски ограничения от 2018 г. насам не са направили много, за да променят посоката на развитие на Китай, като същевременно са наложили значителни разходи на американските компании и потребители.

След осем години на неуспешна едностранна политика представителите на администрацията на Тръмп все още изглежда не разбират, че Вашингтон не може фундаментално да промени начина, по който китайското правителство организира икономиката си. Вместо това американските усилия би било по-ефективно да се съсредоточат върху ограничен набор от реални заплахи от страна на Китай, върху задълбочаването на съюзите с държави извън Китай и върху подобряването на американската икономическа конкурентоспособност в редица области.

Драматичните промени в китайската политика трябва да дойдат от китайските власти. За съжаление, Вашингтон продължава да им дава причини да не променят курса си.