Защо златото губи стойност, докато инфлацията се ускорява?

Златото се смята за актива, който хората купуват, когато цените се покачват стремително. Въпреки това инфлацията в САЩ е на най-високото си ниво от три години насам, а цената на благородния метал се насочва към четвърти пореден месечен спад, като се търгува на ниво, което е с около една четвърт по-ниско от рекордните върхове, достигнати през януари.

Металът, който би трябвало да предпазва от инфлацията, засега прави точно обратното, пише Euronews.

Какво се случва? Отговорът разкрива едно съществено погрешно схващане за златото и обяснява защо ценният метал не винаги е защитата срещу инфлацията, за която мнозина го смятат.

Златото страда от по-високите лихвени проценти и растежа на печалбите

Отправната точка е това, което златото не е. То не изплаща купони като облигаците, нито дивиденти като акциите. Това прави златото изключително чувствително към доходността, която се предлага другаде.

Когато доходността по държавните облигации е почти нулева, притежаването на парче метал струва много малко. Когато облигациите предлагат реална доходност, алтернативните разходи от притежаването на злато се повишават и купувачите се колебаят.

Същата логика важи и за акциите. Когато икономиката генерира печалби, компаниите растат и увеличават дивидентите си и отново разходите за задържане на злато се повишават.

Именно това е сценарият, който пазарите отразяват в цените си в момента. През първото тримесечие на 2026 г. печалбата на акция при компаниите от американския широк борсов индекс S&P 500 се е повишила с 25% спрямо същия период на предходната година, а анализаторите очакват годишният ръст на печалбите да остане двуцифрен до последното тримесечие на 2027 г.

В същото време инфлацията се ускорява от енергийния шок, причинен от войната на САЩ и Израел в Иран, и от продължаващите ефекти на митата на американския президент Доналд Тръмп.

Централните банки реагират, като поддържат строга парична политика.

Европейската централна банка (ЕЦБ) вече повиши лихвите през юни, а вниманието се пренасочи към Федералния резерв под ръководството на новия му председател Кевин Уорш.

Пазарът изведнъж започна да отразява в цените повишения на лихвите, а не намаления

Уорш използва първото си заседание, сигнализирайки решително по-строга позиция. Той определи покачването на цените като провал на паричната политика, а не като случайно явление, като заяви пред пазарите, че „инфлацията е избор“ и че „този Фед ще осигури ценова стабилност“.

Очакваните от мнозина изказвания за по-ниски лихви така и не се чуха. Повечето членове на Управителния съвет на Фед вече прогнозират по-високи лихви през тази година.

Инвеститорите бързо преоцениха ситуацията. Инвеститорите сега предвиджат приблизително едно повишение на лихвите до септември и близо две до края на 2026 г., което представлява рязък обрат спрямо намаленията, които пазарите очакваха само преди няколко месеца.

Някои анализатори смятат, че дори това е прекалено предпазлива прогноза.

Икономистите от Bank of America промениха прогнозата си и сега очакват Фед да повиши лихвите с цели 75 базисни пункта през тази година - през септември, октомври и декември, като по този начин ще вдигне основния лихвен процент до диапазон от 4,25% до 4,5%.