Войната в Иран накара ЕЦБ да повиши лихвените проценти за първи път от 2023 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано повиши лихвените проценти за първи път от 2023 г., тъй като представителите ѝ прецениха, че вече не могат да пренебрегват ускоряването на инфлацията, предизвикано от войната на САЩ и Израел в Иран. Войната в Близкия изток поражда инфлационен натиск и решението за повишаване на лихвените проценти е уместно при редица сценарии за това как може да се развие сътресението и да засегне средносрочната перспектива за еврозоната, посочват централните банкери.

След повече от три месеца военни действия, които поддържат цените на петрола високи, лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение се повишават съответно до 2,25%, 2,40% и 2,65%, считано от 17 юни 2026 г.

Това превърна ЕЦБ в първата голяма централна банка в света, която вдига разходите по заемите в отговор на конфликта.

Този широко очакван ход се случва в момент, когато инфлацията в 21-членната еврозона вече е над 3% - значително над целта на ЕЦБ от 2%, а икономическият растеж е слаб. Тази комбинация разделя икономистите по въпроса дали е необходимо и допълнително затягане на паричната политика.

Според новите базови прогнози на ЕЦБ се очаква общата инфлация да бъде средно 3,0% през 2026 г., 2,3% през 2027 г. и 2,0% през 2028 г. За инфлацията без компонентите енергоносители и храни (базисната инфлация) в базовата прогноза се предвижда средно равнище от 2,5% през 2026 г. и 2027 г. и 2,2% през 2028 г.

Спрямо мартенската прогноза експертите са ревизирали нагоре базовата прогноза за инфлацията за 2026 г. и 2027 г. поради по-високата траектория на енергийните цени. Очаква се тя до известна степен да намери отражение в инфлацията при храните, стоките и услугите.

Според базовата прогноза икономическият растеж ще бъде средно от 0,8% през 2026 г., 1,2% през 2027 г. и 1,5% през 2028 г. Корекцията за 2026 г. и 2027 г. е низходяща вследствие на по-изразеното въздействие на войната върху пазарите на суровини, реалните доходи и доверието.

Перспективата остава несигурна, с възходящи рискове за инфлацията и низходящи – за икономическия растеж. Пълните последици от войната за инфлацията и растежа в средносрочен план ще зависят от силата и продължителността на сътресението в енергийните цени, както и от мащаба на косвените и вторичните ефекти, отбелязват централните банкери.

Те посочват, че ще следят внимателно ситуацията и при определянето на подходящия курс на паричната политика ще следват основан на данните подход, заседание по заседание, като не се ангажират предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Подобно на колегите си в САЩ и Великобритания, централните банкери в еврозоната досега изчакваха да действат с надеждата, че последният скок на инфлацията ще бъде временен. Но тъй като мирните преговори не отбелязват особен напредък, а се появяват признаци, че ръстът на цените извън енергийния сектор също се ускорява, нарастват очакванията, че европейските власти ще трябва да затегнат финансовите условия повече от веднъж през 2026 г.

След заседанието в четвъртък инвеститорите очакват ЕЦБ да повиши лихвите поне още един път през годината, което би ги довело до горната граница на диапазона, считан за неутрален за икономиката, пише Bloomberg. Това би съответствало на „постепенната корекция“, за която председателят на централната банка Кристин Лагард вече намекна като възможен отговор на по-бърза, но не и трайна инфлация.

Макар че настоящото увеличение вече беше загатнато дори от по-предпазливи членове на Управителния съвет, мнозинството остава внимателно настроено относно бъдещите стъпки. Най-категоричен е гуверньорът на Литовската централна банка Гедиминас Шимкус, който заяви, че ново увеличение е „по-скоро вероятно“.

„Застрахователно“ повишение

Някои наблюдатели на ЕЦБ определят повишението на лихвите днес като „застрахователно повишение“ - предпазна мярка, която може да бъде отменена по-късно, ако инфлационният натиск отслабне.

Потребители, компании и инвеститори вече са ревизирали нагоре собствените си очаквания за цените, макар че средносрочните прогнози все още остават близо до целта на ЕЦБ и далеч под нивата след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

„Две повишения тази година изглеждат като минимум“, посочва пред Ройтерс Анатолий Аненков от Societe Generale. „Пазарите вероятно ще започнат да оценяват възможността за следващо увеличение още през юли, но според нас мнозинството централни банкери ще предпочетат да изчакат повече данни и новите прогнози през септември“, добавя той.

Опасност от грешка?

Не всички икономисти са убедени, че по-високите лихви са правилният ход. Някои предупреждават, че ЕЦБ рискува, затягайки политиката си в момент, когато икономиката вече плаща висока цена за войната в Иран.

Холгер Шмидинг от Berenberg смята, че паричният орган „допуска политическа грешка“, като се има предвид стагниращият трудов пазар и слабото потребителско търсене.

„На фона на продължаващото отслабване на търсенето временният скок на цените едва ли ще се превърне в продължителен инфлационен проблем, който да изисква по-високи лихви“, пише той в свой анализ.

Анализ на Ройтерс върху отчетите на компаниите от еврозоната показва, че само 40% от нефинансовите компании са повишили цените си или планират да го направят. Това е приблизително наполовина по-малко от дела през 2022 г., когато войната в Украйна доведе до рязко поскъпване на енергоносителите.

Ерик Дор, директор на икономическите изследвания в IESEG School of Management, казва, че ЕЦБ надценява способността си да влияе върху очакванията на домакинствата и бизнеса, особено когато инфлацията се движи основно от цените на горивата, а не от вътрешното търсене.

Въпреки това ЕЦБ засилва посланията си в подкрепа на по-строга политика. Главният икономист на банката Филип Лейн, който традиционно се смята за привърженик на по-ниски лихви, заяви, че шокът, свързан с войната в Иран, може да има по-широк обхват от кризата в Украйна, тъй като засяга глобалните енергийни пазари, а не предимно Европа.

Нови лица в ЕЦБ

Кристин Лагард ще проведе пресконференция минути след решението за лихвите с нов заместник-председател. Този месец хърватинът Борис Вуйчич пое поста от Луис де Гиндос, който през последните осем години отговаряше за въпросите, свързани с финансовата стабилност и банковия сектор.

Има и нови членове в 27-членния Управителен съвет. Сред тях са гуверньорът на Френската централна банка Еманюел Мулен, който наследи псота от Франсоа Вилроа дьо Гало, както и естонският гуверньор Юло Касик, заменил Мадис Мюлер.

Избраният за нов ръководител на Хърватската централна банка Анте Зигман обаче все още няма да участва в заседанията, тъй като парламентът не е провел окончателно гласуване за утвърждаването му.