Как Черна гора може да усложни и без това напрегнатите преговори за бюджета на ЕС

Черна гора вероятно създаде прецедент за начина, по който ще бъде финансирано бъдещото разширяване на Европейския съюз (ЕС). Страната се очаква да добави още едно усложнение към и без това сложните преговори за следващата многогодишна финансова рамка на блока, пише Euronews.

Миналия месец Европейската комисия (ЕК) представи финансовия пакет за присъединяването на Черна гора. Подгорица е най-напреднала в процеса на присъединяване сред всички настоящи кандидати за членство в ЕС.

Икономическата цена на приемането на западнобалканската държава с население от около 626 хил. души е оценена на 3,2 млрд. евро – по-малко от 1 евро на всеки данъкоплатец в ЕС, или, както се изразиха представители на Комисията, по-малко от цената на едно кафе.

Макар финансовият ефект да е минимален в сравнение с почти 2-трилионния дългосрочен бюджет на ЕС, влиянието на Черна гора върху вече чувствителните бюджетни преговори може да се окаже далеч по-значително, отколкото предполага размерът на страната.

„Финансовият пакет за Черна гора ще бъде спорен не толкова заради размера на средствата, колкото като въпрос на принцип“, заявява дипломат от ЕС пред медията, пожелал анонимност, за да говори.

Разширяването на ЕС получи нов импулс, след като процесът беше до голяма степен в застой след присъединяването на Хърватия през 2013 г. Представители на Комисията изтъкват, че през последните шест месеца е постигнат по-голям напредък, отколкото през предходните десет години.

Новият тласък обаче засили и призивите за реформа на процеса на присъединяване. Няколко европейски членки настояват за въвеждането на допълнителни демократични гаранции и за поетапна интеграция на страните кандидати.

В резултат Черна гора, за която преди няколко седмици започна изготвянето на договора за присъединяване, се превръща в своеобразен тест за това как ще изглежда следващата вълна на разширяване, докато ЕК подготвя собствени предложения, с които да възстанови инициативата по темата.

„Черна гора е прецедент. Не би трябвало да бъде, но неизбежно се превръща в такъв“, коментира втори дипломат, според когото държавите членки искат позициите им в преговорите по новата Многогодишна финансова рамка да бъдат отразени и в този процес.

Бюджетните последици

Основният спор се очертава около това как ще бъдат финансирани допълнителните разходи, които присъединяването на Черна гора ще предизвика в бюджета на ЕС – чрез преразпределяне на съществуващите средства или чрез намиране на нови източници на финансиране. Още един аспект на тази тема е какви ще бъдат последствията за различните европейски фондове.

Различните програми за финансиране отразяват политическите приоритети на държавите членки и са една от основните разделителни линии в бюджетните преговори. Южните и източните страни настояват за повече средства за кохезионната политика и земеделието, докато северните държави искат по-силен акцент върху конкурентоспособността и отбраната.

Ако Черна гора стане член на ЕС, тя ще се превърне в т.нар. нетен получател, тоест ще получава повече средства от бюджета на Съюза, отколкото ще внася. Според предложението на Европейската комисия значителна част от средствата за кохезионната политика и селското стопанство ще бъдат осигурени от ресурсите, които досега са били предвидени за Черна гора по програмата Global Europe - инструмента на ЕС за международно сътрудничество и развитие.

С други думи, след като Черна гора вече няма да има право на средства по програмите за развитие, предвидените за нея средства ще бъдат пренасочени към финансиране на земеделието и регионалното развитие. Въпросът как ще бъдат финансирани останалите програми обаче остава без окончателен отговор.

Комисията предлага пропорционално увеличение на средствата за области като отбраната и конкурентоспособността с цел „да се гарантира, че няма да има отрицателен ефект върху финансирането, предвидено за останалите 27 страни членки на ЕС“. Остава обаче въпросът откъде ще дойдат тези допълнителни средства. Това би изисквало или нови приходи от общоевропейски данъци, т.нар. собствени ресурси на ЕС, или по-високи национални вноски от държавите членки.

Страни като Германия и Нидерландия, които са нетни платци в бюджета на ЕС и принадлежат към групата на т.нар. пестеливи държави, настояват общият бюджет на Съюза да бъде ограничен, така че националните им вноски да останат възможно най-ниски. Затова се очаква те да настояват за преразпределяне на съществуващите средства, вместо за увеличаване на бюджета.

Макар реалната сума да е незначителна за националните бюджети, решението ще създаде прецедент за бъдещите договори за присъединяване, както за по-малки държави като Албания и Молдова, така и за далеч по-сложния случай на Украйна.

Изходът от спора може да се окаже не просто поредната битка за начина, по който се разпределят средствата в ЕС. Той може също така да има възпиращ ефект върху по-богати държави, които биха били нетни вносители в бюджета още от първия ден на членството си.

Особено показателен е случаят с Исландия, която в края на август ще проведе референдум дали да възобнови преговорите за присъединяване към ЕС, след като през 2015 г. замрази кандидатурата си.