20 години независимост: Черна гора трябва да отговори на още много въпроси за бъдещето

Двадесет години след възстановяването на независимостта си Черна гора продължава да търси баланса между историческата еуфория от 21 май 2006 г. и трудната реалност на незавършения демократичен преход. За мнозина този ден остава символ на освобождение, връщане към собствената идентичност и мирен пробив към Европа, пише „Куриер де Балкан“ в материал, цитиран от БГНЕС. Днес обаче обществото е изправено пред въпроса дали независимостта е успяла да се превърне и в гаранция за функционираща демокрация, стабилни институции и по-висок жизнен стандарт.

За голяма част от черногорското общество референдумът от 2006 г. остава исторически момент на национално самоутвърждаване. Независимостта беше постигната мирно – рядкост на Балканите след разпадането на Югославия.

Журналистката Милка Тадич Мийович описва този ден като усещане за освобождение след „десетилетие в затвор“, а други общественици говорят за колективна еуфория, надежда и чувство за историческа справедливост.

Според мнозина най-големият успех на референдума е именно мирният му характер и приемането на резултата от страна на поддръжниците на съюза със Сърбия, което предотврати ново напрежение в региона.

Две десетилетия по-късно европейската интеграция постепенно се превръща в новата обединяваща идея на Черна гора.

Премиерът Милойко Спаич определи „европейска Черна гора“ като следващия голям национален проект, а страната вече е най-напредналият кандидат за членство в ЕС сред държавите от Западните Балкани.

Присъединяването към НАТО, започването на преговори с ЕС през 2012 г. и ускоряването им през последните години често се посочват като ключови успехи на независимата държава.

Европейският комисар Марта Кос дори обяви, че вече е започнала подготовката на договора за присъединяване на Черна гора към Европейския съюз.

За мнозина европейската перспектива е не просто външнополитическа цел, а цивилизационен избор - доказателство, че страната окончателно се дистанцира от конфликтите и националистическите политики от 90-те години.

Въпреки външнополитическите успехи критиките към вътрешното развитие на страната остават сериозни. Най-често посочваният провал е неспособността на Черна гора да изгради достатъчно силни и независими институции. Корупцията, политическото влияние върху съдебната система, клиентелизмът и слабата администрация продължават да подкопават доверието в държавата.

„Получихме държава, но не и демокрация“, обобщава Милка Тадич Мийович.

Според анализатори и представители на гражданското общество формалното приемане на европейски стандарти често не е придружено от реалното им прилагане.

След историческата смяна на властта през 2020 г. надеждите за дълбоки реформи не се оправдаха напълно. Новите управляващи бяха обвинени, че са запазили голяма част от старите политически и икономически зависимости.

Една от основните тревоги в обществото остава засилващото се влияние на сръбския национализъм и Сръбската православна църква върху политическия живот. Част от обществениците предупреждават, че Черна гора постепенно се връща към разделенията от 90-те години, а национализмът и политическата радикализация отново се засилват.

Проблем остава и незавършеният процес по утвърждаване на самостоятелната черногорска идентичност след десетилетия на асимилация в рамките на бивша Югославия и съюза със Сърбия.

Наред с политическите проблеми страната е изправена и пред сериозни икономически и социални предизвикателства. Изтичането на млади и образовани хора към Западна Европа се определя като едно от най-опасните явления за бъдещето на Черна гора. Мнозина предупреждават, че страната рискува да загуби човешкия си потенциал, ако не успее да осигури по-добри условия за живот и професионално развитие.

Друг често споменаван проблем е разрушаването на природното и културното наследство за сметка на масовия туризъм и неконтролираното строителство. Въпреки че Черна гора конституционно се определя като „екологична държава“, мнозина смятат, че тази идея остава по-скоро символична.

Въпреки натрупаните разочарования сред голяма част от обществото продължава да съществува усещането, че независимостта е била необходима историческа стъпка. За поддръжниците на черногорската държавност 21 май 2006 г. не е само политически акт, а символ на възстановено достойнство и право на собствен избор.

Днес обаче страната е изправена пред ново изпитание - дали ще успее да превърне независимостта в реално функционираща европейска демокрация или ще остане блокирана между геополитическите влияния, вътрешните разделения и незавършените реформи.

След две десетилетия независимост Черна гора все още търси окончателния отговор на въпроса каква държава иска да бъде.

(БГНЕС)