Чуждестранни правителства продават американски дълг, за да подкрепят валутите си

Япония и Китай водят оттеглянето на чуждестранни правителства от американските държавни облигации, тъй като последиците от войната в Персийския залив разпалват валутните страхове, пише CNBC.

Чуждестранни правителства са продавали американски държавни облигации през март, тъй като войната в Близкия изток принуди централните банки да ликвидират доларови резерви, за да защитят местните валути от енергийния шок, сринал обменните курсове.

Китай е свил доларовите си активи до 652,3 млрд. долара, което е с около 6% по-малко спрямо февруари и е най-ниското ниво от септември 2008 г., според данни на Министерството на финансите на САЩ.

Япония, най-големият чуждестранен притежател на американски държавен дълг, е продала американски дълг за приблизително 47 млрд. долара, а активите ѝ се свиват до 1,191 трлн. долара.

Общите чуждестранни активи спадат до 9,25 трлн. долара през март от 9,49 трлн. долара през февруари.

Разпродажбите се дължат на конфликта между САЩ и Иран и последвалото покачване на цените на суровия петрол. Това доведе до срив на японската йена и други азиатски валути.

Регионалните икономики, зависими от вноса на петрол от страните от Персийския залив, включително Япония, се сблъскаха с най-големия енергиен шок от десетилетия. Това накара централните банкери да продадат част от активите, деноминирани в долари, за да финансират валутни интервенции.

„Като се има предвид повишената финансова нестабилност от началото на войната в Персийския залив и произтичащият от това натиск върху валутните курсове, особено в Азия, не е изненада, че активите на централните банки, държани в държавни ценни книжа на САЩ, са намалели“, коментира Фредерик Нойман, главен икономист за Азия в HSBC.

„Интервенцията на валутния пазар в подкрепа на местните валути ще накара някои централни банки да продадат дял от своите държавни ценни книжа на САЩ“, добавя Нойман.

Данните за април, които ще бъдат публикувани следващия месец, могат да покажат докъде са готови да стигнат централните банки, за да стабилизират валутите си.

Централните банкери са склонни да прекалибрират портфейлите си по време на периоди на пазарен стрес. Някои продажби отразяват тактически опасения относно ускоряващата се инфлация и спадащите стойности на облигациите – преминаване към активи, подобни на парични средства, за да се гарантира ликвидност, в случай че нуждите от интервенция ескалират, пояснява Нойман.

Държавните облигации са подложени на значителен натиск, като доходността им се покачва, тъй като конфликтът в Близкия изток разпали страховете от ускоряване на инфлацията и накара инвеститорите да търсят по-висока премия, за да държат американски дълг.

Разпродажбата на чуждестранни активи отразява и спадащите цени на облигациите, след като чуждестранните инвеститори регистрираха загуба от оценки в размер на 142,1 млрд. долара по дългосрочни държавни ценни книжа само през март.

В противоречие с тенденцията Великобритания е добавила американски ДЦК за приблизително 29,6 млрд. долара към своите активи, които достигат 926,9 млрд. долара през март, след като няколко по-малки притежатели са се отдръпнали.

Китай постепенно намалява пряката си експозиция към държавни ценни книжа на САЩ спрямо върха от около 1,3 трлн. долара през 2013 г. Анализаторите отдавна твърдят, че официалните данни подценяват истинското присъствие на Пекин на американските пазари на дългови ценни книжа. Финансови центрове попечители като Белгия и Люксембург се разглеждат като канали за китайско суверенно богатство и държавни инвестиции.

Ако се включат такива „сенчести активи“, общата стойност на китайските притежания изглежда относително стабилна, казва Тиенчън Сю, старши икономист в Economist Intelligence Unit.

През март Белгия държеше американски държавен дълг на стойност 454 млрд. долара, което е приблизително същото ниво като през февруари. Притежанията на Люксембург са стабилни през последната година и възлизат на около 439,4 млрд. долара.

Що се отнася до Япония, въпросът дали Токио ще прибегне до продължителна ликвидация, за да финансира интервенциите на пазара, привлече вниманието и на Вашингтон през последните седмици.

Съобщава се, че Японската централна банка се е намесила на валутните пазари в края на март и началото на април, след като йената отслабна над политически чувствителното ниво от 160 йени за долар. Нарастващите разходи за внос на петрол увеличиха дефицита по текущата сметка на Япония и разпалиха опасения от спирала на обезценяване.

Викас Першад, портфолио мениджър в M&G Investments, коментира пред CNBC по-рано този месец, че сигналът от американските политици е ясен и те се надяват „предпочитаният политически вариант [за Япония] е да не продава държавни ценни книжа“. Той посочва търговските сделки с критични минерали, съвременни технологии и отбрана като алтернативни възможности, които биха могли да помогнат за намаляване на натиска върху валутните резерви на Япония.